Част от частната колекция на хазартен бос с ключова роля в сенчестия бизнес бе показана преди няколко дни в Брюксел

«Великолепието на България» (така е озаглавена колекцията от антики, открита преди два дни в Европейския парламент) стана първият успешно пренесен от София в Брюксел скандал. В него бяха проектирани няколко емблематични сюжета от годините на прехода – първият, разбира се, е свързан с класическото нахалство на бързо натрупалите богатство индивиди, които нямат търпение след като вече са изпрали своя първи милион, да изперат и собствения си имидж.

Вторият засяга безрезултатните дебати по повод една Наредба към Закона за паметниците на културата и музеите от 1983 година, в която е записано че «държавата трябва да насърчава частното колекционерство като това става по съответния ред и след доказване на произхода на експонатите».

Третият е също класически – става дума за начина, по който политическата класа ухажва новобогаташите или – казано с други думи – за начина, по който персоните, натрупали впечатляващо състояние избират своите политически приятели.

Колекцията на президента на «Нове Холдинг» Васил Божков и нейния гастрол в една от най-авторитетните европейски институции забърка в едно имената на няколко личности с наглед несъвместими характеристики – художникът Светлин Русев, депутатката Антония Първанова, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, и косвено лидерът на евролибералите в Европарламента Греъм Уотсън, както и министърът на културата Стефан Данаилов.

Самото откриване на изложбата бе бойкотирано от десните партии и вместо да помогне за създаването на привлекателен образ на новоприета България, даде възможност за демонстрация на сложния възел от противоречия, които се пренесоха от родния мегдан в административната столица на Европа.

Сред най-впечатляващите световни съкровища безспорно се нареждат находките, които десетилетия събират археолозите по българските земи. Най-старото обработено злато в света не веднъж е било обект на адмирации в престижни галерии в Западна Европа и Америка. Националните колекции на България са изумително богати и внушителни. Възниква въпросът – защо и как бе решено първата изложба от този характер в Европарламента , организирана в първите дни на първата година от членството на страната в Евросъюза да бъде от частната колекция на един хазартен бос, а не от националните хранилища.

Колекционерството е перверзният лукс на новобогаташите, а преплитането на частните и обществените интереси под един покрив е типичен пример за размера на компромисите, които едно общество е готово да направи в период на преход. Същият преход, който официално приключи на 1 януари 2007-ма.