Франкфуртер Алгемайне Цайтунг отделя цяла страница на предстоящото присъединяване на България и Румъния към ЕС

На 1-ви януари 2007-ма година България и Румъния ще се присъединят към ЕС. Пътят, отвел ги до тук, никак не беше лесен. Едва преди няколко месеца – през пролетта – ЕК изказа сериозни съмнения относно готовността на двете държави за членство в Общността. Днес – броени дни преди дългоочакваната дата 1-ви янаури 2007-ма – България и Румъния все още не са остранили сериозни дефицити в правосъдните си системи, както и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Шестото разширяване на ЕС е и от икономическа гледна точка не само шанс, но и сериозно предизвикателство. В началото на 2007-ма разликата в жизнения стандарт в отделните страни-членки на ЕС ще е по-голяма от когато и да било досега. И това въпреки силния икономически растеж в страните номер 26 и 27 в европейското семейство. От динамиката на икономиките в България и Румъния ще се възползват всички страни-членки на ЕС, най-вече големи износители като Германия. Икономическия ръст в Румъния възлиза на рекордни почти седем процента, което се дължи най-вече на мащабните чуждестранни инивестиции. С икономически растеж от близо 6 процента България е по-назад от голямата си съседка Румъния, което обаче би могло да се промени, ако страната продължи реформите и премахне някои спънки за дейността на чуждестранни инвеститори.

Както в България, така и в Румъния икономиката стана по-стабилна и по-привлекателна за чуждестранни инвеститори в хода на подготовките за еврочленство. По данни на Европейската банка за възстановяване и развитие от 1989-та година насам в България са влезли над 12 милиарда долара чуждестранен капитал. За същия период от време в Румъния е инвестирана двойно по-висока сума. Имайки обаче предвид факта, че населението в България е под 8 милиона души, а в Румъния надхвърля 22 милиона, България води в тази надпревара. Германия, която и за двете държави е главен търговски партньор, е инвестирала до този моммент в България близо 1 милиард евро. Инестициите на Федералната Република в Румъния възлизат на близо 1 милиард и 400 000 евро.

Въпреки силния икономически растеж България и Румъния ще останат още дълго време най-бедните съседи в ЕС. Годишният доход на глава от населението в България възлиза на едва 30 процента от средния доход в останалите страни-членки на Общността. Подобна е ситуацията и в Румъния. Тази огромна дупка не може да бъде запълнена дори от структурните и кохезионните фондове на ЕС. Разликата в жизнения стандарт най-вече в населяваната от 22 милиона души Румъния поражда скептицизъм най-вече в старите-членки на ЕС, които се опасяват от неконтролируем наплив на евтина работна ръка от Източна Европа. Европейците се опасяват освен това от т. нар. внос на източноевропейски престъпен манталитет. Макар и тези две опасения да са донякъде оправдани, не бива да се прувеличава. Специално Румъния не може да се лиши от работната си ръка. Безработицата в страната възлиза на 5,3 процента, на трудовия пазар често има повече предлагане отколкото търсене. Освен това близо 10 процента от румънците, най-вече високо квалифицирани специалисти, работят в чужбина, предимно в Испания и Италия. Тези два милона румънци изпращат в къщи годишно общо сумата от 6 милиарда евро. По този намин те се превръщат в градивна основа за румънската икономика.

Що се отнася до престъпността и беззаконието в България и Румъния, то членството на двете страни в ЕС е най-добрата гаранция за успешното отстраняване на дефицитите в тази насока. ЕК ще контролира този процес и няма да се поколебае да постави двете източноевропейски държави под натиск, напомняйки им за опасността от спиране на европейските структурни и кохезионни фондове. И в двете страни обаче е налице напредък в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, поне на теория. Проблемно е не толкова изготвянето на законова основа, която да е в съответствие с европейските стандарти, колкото нейното прилагане на практика.

В статия под заглавие “Полуотворените врати на ЕС” Франкфуртер Алгемайне Цайтунг обръща внимание и на свободното движение на хора след присъединяването на България и Румъния към ЕС и свързаните с това притеснения на някои страни-членки на Общността. При последното източно разширяване Великобритания и Ирландия например отвориха трудовите си пазари за граждани на 10-те нови страни-членки. Неконтролируемият наплив на работна ръка от тези страни, най-вече от Полша, накара Лондон и Дъблин да преосмислят досегашната си политика на отворените врати. На първо време двете страни няма да отворят трудовите си пазари за българи и румънци. При последното източно разширяване британското правителство очакваше не повече от 15 000 имигранти от източноевропейските страни-членки, в крайна счметка обаче броят им надхвърли 600 000. Растящата безработица засилва и скептицизма във Великобритания, която в крайна сметка въведе ограниченията за българи и румънци именно заради този скептицизъм, а не толкова заради очакването, че присъединяването на България и Румъния към ЕС ще бъде съпроводено от голям поток емигранти.

На страница 13 в днешното си издание, посветена изцяло на предстоящото присъединяване на България и Румъния към европейската общност, Фракфуртер Алгемайне Цайтунг отделя място и на конфликта около АЕЦ “Козлодуй”. Предстоящото изключване на 3-ти и 4-ти реактор на атомната електроцентрала ще сложи край и на енергийната независимост на България, констатира германското издание. Лобистите в България се опитват да прехвърлят вината за това на гърба на ЕС, което обаче не е коректно, тъй като през 1992-ра година българското правителство направи това обещание не пред ЕС, а пред Голямата Седморка. С оглед на катастрофарата в Чернобил държавите от Г-7 настояха тогава за изключването на всички реактори от този тип. ЕС се включи в тази уговорка едва пред 1999-та година, призовавайки България да изпълни това свое обещание до края на 2006-та година като условие за приемането й в ЕС на 1-ви януари 2007-ма година. Финансовите загуби за България в размер на близо 120 милиона евро годишно, съпътстващи изключването на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ “Козлодуй”, ще бъдат щедро компенсрани от от близо петте милиарда евро, които ЕС предоставя за модернизиране на икономиката и инфраструктурата.