Федералната канцлерка на Германия Меркел бе удостоена с наградата “Лео Бек” на Централния съвет на евреите

оказвайки по този начин почест на хора, застъпили се по забележителен начин за еврейската общност и на които се е удало да вземат важни за бъдещето уроци от тъмните години на германската история.

Сред лауреатите на тази награда са между другото бившите федерални президенти Рихард фон Вайцзекер, Роман Херцог, издателите Хуберт Бурда и Фрийде Шпрингер. Тази година с наградата бе удостоена правителствената ръководителка Ангела Меркел.

...

Тази награда е най-висшата форма на признание от ЦС на евреите в Германия. Наречена е на името на един от най-значимите еврейски учени от новата история, роденият в 1873 г. в тогавашната пруска провинция Познан Лео Бек. Човек, застъпвал се по време на нацизма смело за еврейската общност, концлагерист в Терезин в продължение на две години, а след освобождението и заминаването за Лонндон, основател на назования по късно също на негово име “Институт за изследвания на еврейството в Германия от Просвещението”. Да приеме награда на името на Лео Бек, според Ангела Меркел означавало преди всичко три неща:

“Първо: трайно застъпване на становището, че расизмът, ксенофобията и антисемитизмът в Германия и Европа не бива да се установяват никога вече. Второ: с всички сили да се поощряват партньорските отношение с еврейската общност. Трето: днес и в бъдеще да се застъпваш да сигурността на държавата Израел и за нашите общи ценности на демокрацията и правовата държава”.

С ангажираните си действия Ангела Меркел винаги е давала ясно да се разбере, че взима много присърце отговорността, произтичаща от германската история и че тази отговорност е за нея пътепоказател за политическата й дейност, заяви Шарлоте Кноблох, президентката на ЦС на евреите в Германия. Защото Меркел с трайна ангажираност се застъпва за укрепването на растящата еврейска общност в Германия:

“Ангела Меркел е необикновена жена, отличаваща се с недвусмислени и безкомпромисни позиции спрямо онези, които се опитват да направят невъзможно хармоничното съвместно съществуване на евреи и не-евреи. Еврейската общност има в нейно лице надежден партньор и истинска приятелка”.

В благодарственото си слово Ангела Меркел изтъкна, че първите 35 години от живота си е преживяла в страна, не признаваща Израел. А отговорността за престъпленията на националсоциализма, както е било широко разпространеното по оново време в ГДР мнение, е била единствено задача на Федералната република. Едва след обединението Германия е била в състояние като цяло да признае миналото си и отговорността си за сигурността на държавата Израел.

П редвид на заплахата за тази страна от ядрената програма на Иран, това не бивало да останат голи думи:

“Тези думи трябва да бъдат последвани от дела, а моето правителство е за делата след думите. Съвместно с нашите партньори се застъпваме за дипломатическо разрешение. Към това спада и вариантът, Германия ако Иран не отстъпи, да прояви решителност за по-нататъшни и по-строги санкции. Същевременно Германия се застъпва в рамките на близкоизточния мирен процес решително за визията две държави в сигурни граници и мир – за еврейския народ в Израел и за палестинския – в Палестина.”

Ала когато догодина се отбелязва 60-тата годишнина на държавата Израел, то тогава на канцлерката би се искало, в центъра на вниманието да е само близкоизточният конфликт, а и двустранните проекти, срещите в сферите на икономиката, на младежката и образователната политика и на науката. Също така и срещите между хората, които са най-важнотои за каквито Лео Бек би могъл да служи като пример: заради активно упражняваната си толерантност, гражданска смелост и морално-духовна сила.