Туризмът в долината на Рейн

Точно преди пет години Юнеско постави Рейнската долина между градовете Бинген и Кобленц в списъка на паметниците на световното културно наследство. От тогава насам в романтичната, но структурно слаба долина на Среден Рейн бяха започнати редица перспективни проекти. Спорно е обаче дали регионът действително има икономическа полза от тях и от това, че е обявен за световно културно наследство.

“Тук съм с група американци, пътуваме по Рейн. Идваме от Холандия и отиваме в Майнц.”

Водите на Рейн се разливат спокойно и величествено. Брегът, на места стръмен, на места плавен, осеян с лозя и заоблените хълмове, в подножието на които се гушат живописни лозарски села, многобройните замъци, от които се разкрива прекрасна гледка – всичко това е част от романтиката на Рейн, така привлекателна, както е била и преди 200 години. Виктор Юго казва, че Бахарах “е най-красивият град в света”: така е записано в туристическия справочник.

“Трудностите в туристическия бранш бяха свързани с това, че дълго време определени инвестиции се отлагаха за по-нататък. Търсенето се промени. Онова, което предлагахме, отдавна вече не беше достатъчно. Ножицата между търсене и предлагане беше причина за намаляването на броя на туристите и гостите в региона, на приходите от туризма. Това усложняваше икономическата ситуация в долината на Рейн.”

Кристиан Кун е шеф на туристическия център, то говори за кризата в средата на 80-те години на 20 век. Красивият Бахарах тогава се нуждае от саниране. След като Рейнската долина е обявена за световно културно наследство, местните туристически и лозаро-винарски съюзи, регионалната и общинската политика залагат всичко на тази карта. Това обаче буди страхове, както признава общинският съветник Гунтер Керн, шеф на съюза на Рейнската долина:

“Страх, че регионът ще се превърне в един вид музей, че в него вече няма да може да се развиват други отрасли, освен туризмът. Отначало хората не осъзнаваха, че това носи и икономически предимства. Постепенно обаче го разбраха. В региона се правят сега много инвестиции и те са свързани не на последно място с факта, че Рейнската долина беше обявена за световно културно наследство.”

Изведнъж структурно слабият регион разполага със средства. Изграждат се колоездачни пътеки, планира се строителството на младежки хижи, селищата се обновяват. Общинският съветник Керн казва, че в региона се чувства подем. Но не може да посочи конкретни икономически данни. Лозаро-винарят Петер Йост е търговец, но и реалист:

“Според мен това, че регионът е обявен за “световно културно наследство” е отличие за труда ни през последните десетилетия. Лично аз не мога да кажа дали благодарение на това правя по-добър оборот и имам по-голяма печалба. Не е така просто и еднозначно, нашата работа не като тази в хотелиерството и гастрономията. Собственикът на хотел и ресторант може да каже: тази година имахме повече туристи, отколкото преди регионът да получи отличието “световно културно наследство”.

Хотелиерът Райнер Тирфедер смята, че всичко зависи от времето: когато времето е хубаво, и туристите са повече, но това няма общо с отличието за световно културно наследство.

“Трябва да направим още повече, за да стане регионът още по-привлекателен за гости и туристи. За да идват те не само през лятото, но и през зимата, и през есента. Отличието допринася дотолкова, доколкото туризмът върви добре по време на сезона. Свърши ли обаче сезонът, замира.”

“Островът на музеите” в центъра на Берлин е гордостта на германската столица. До старинните сгради с просторни помещения, в които се съхраняват ценни картини и скултури, предстои да се издигне нова сграда. Известният британски архитект Дейвид Чипърфийлд е автор на проекта за планираната парадна сграда, която от 2012 ще се издига зад централната алея към музейния комплекс. Проектът предизвика протести, много преди и най-заклетите му противници да са го видяли. Не самият проект, а името на архитекта е онова, което ги кара да се опасяват, че сградата ще бъде твърде модерна. Лондонският архитект вече беше натоварен с проект за друга сграда от музейния комплекс, а именно с възстановяването на т.н. Нов музей, който е бил разрушен по време на Втората световна война. Чипърфийлд реконстриура сградата по своеобразен начин, а именно като запази “белезите на времето”. Проектът му беше критикуван от противниците като “скъпо струваща романтика на развалините” и сега се боят, че подобен ще бъде и проектът за парадната сграда. Клаус- Дитер Леман, председател на фондация “Пруско културно наследство” казва:

“Действително желаем респектът към музейния остров да се долавя ясно, но желаем и съвременен архитектурен език. И това съчетание го има тук.”

Чепърфийлд е инспираран от стария архитектурен майстор Август Щюлер, възприема от него редица архитектурни мотиви.

“Проектът, който представихме, се опитва в известен смисъл да постигне баланс между функционалност и нефункционалност, т.е. между ясно функционалните изисквания и други изисквания, които не са така категорично свързани с функционалността на сградата.”

Почти всеки втори посетител на “острова на музеите” в Берлин е чужденец. Да се ориентира къде е разположен музеят, който иска да посети, не е лесно. Защото всеки музей има собствен вход и човек трябва да пита и разпитва откъде да мине, как да стигне до съответния музей, а и предварително да се осведоми в кой музей какво се съхранява. Засега музейният комплекс не разполага с централен гардероб, нито пък с централен ресторант и централен магазин за сувенири. Това ще предложи планираната парадна сграда, в която ще се помещава и информационен щанд – посетителят ще може да се ориентира значително по-лесно. Обиколката на музеите ще започва с Пергамон и след това, предвидената подземна “археологическа алея” ще отвежда посетителя към другите три музея. Тази функционална логистика няма да намери отражение във външния вид на сградата.

Впрочем, напук на скептиците проектът, който ще бъде уточнен през следващите месеци, е срещнал одобрение от страна на най-строгите съдници: сътрудниците на центъра за опазване на паметниците на културата.