С приемането на двете балкански страни България и Румъния, в ЕС ще има повече роми от датчаните и финландците взети заедно:

Само половин милион от румънските граждани се определят като роми. На всички обаче им е ясно, че тази цифра е напълно измамна. Ромите са мразени в Румъния. Чезара е сътрудничка в една от румънските неправителствени организации и разказва за историята на едно малко ромско момиче, което се опитало отчаяно да изтърка тъмния цвят на кожата си с остра четка за дрехи. Трудно е обаче да се каже, че ромите са нисшата прослойка в румънското общество, че всички те тънат в мизерия. Срещу това говори гордостта им от хилядолетната им съществуване, но и БМВ-тата от най-висша класа, паркирани в дворовете на някои къщи в ромските села.

В Румъния ромите са признати за етническо малцинство, за разлика от Франция, където, разбира се, всички са французи, независимо от произхода им. И двете позиции са проява на лицемерие, казва на прекрасен френски Василе Йонеску, който е от ромски произход и твърди че живее и в Лондон, и в ромското село Синтещи в Румъния. В подкрепа на тезата си за лицемерното поведение спрямо ромите Василе Йонеску дава пример от Франция. Там няма дори резервирани места за караваните на ромите, защото те официално не съществуват в никоя статистика. А що се отнася до румънците, то официално признатите от тях роми са само прицел на подигравки и ненавист.

Брюксел залага на самоопределението на ромите, на правото им на автономия и национално самосъзнание. Тази идея обаче се оказа пълен камуфлаж. В Румъния има регистрирани няколко ромски партии, но нито една от тях няма избиратели. 42-годишният Николае Паун е единственият ром-депутат в румънския парламент и е там само, защото по конституция етническите малцинства имат право на парламентарно представителство. Паун е член на комисията за човешки права и може дълго да разказва за случаи на извършена спрямо ромите несправедливост. Например: за това, че полицията решава да премахне незаконно простроени ромски бараки точно през зимата при минус 15 градуса. Или за това, как държавна институция предлага великодушно на ромите място, за да се заселят, само че то се оказва в района на пречиствателната станция.

В ромското село Забраути обаче махат пренебрежително с ръка като чуят името на депутата Паун, избран от тяхната етническа квота. Същото е отношението им и към кмета им. И той е ром, при това известен местен социалист. Когато тръгват да гласуват ромите от румънското село Забраути не се интересуват ни най-малко от етническата принадлежност на кандидатите в изборите. Този факт би събудил доста недоумение в други балкански страни, в които етническата принадлежност е всичко.

И така на практика излиза, че Брюксел се опитва да наложи на румънските роми онова, което се мъчи да изкорени в Босна. Малцина се замислят над този парадокс, както и над това, че ромските традиции за волен живот без граници се вписват изцяло в голямата европейска идея за премахване на границите и за равноправие, независимо от етническия