Румънците в Германия

Очният лекар Зорин Д. живее от десет години в Германия. Там са неговите приятели, там е неговата работа. И въпреки това, 35-годишният румънец не може да нарече Германия "своя родина". Родният му дом и майчините му езици - унгарски и румънски - са онова, което поражда у него усещането за родина.

Зорин Д. обича Румъния, днес обаче тя не може да му предостави онова, което може да се очаква от една модерна държава. Когато миналата година негов чичо заболял от рак, престоят му в болницата се превърнал в изтезание. Болният сам трябвало да си носи медикаменти и храна, персоналът бил крайно нелюбезен, а оперираният човек се оказал в критично състояние поради обезводняване. Шест месеца след поставянето на диагнозата, чичото на Зорин починал, макар според него случаят да не е бил безнадежден: "Условията в румънските болници са крайно непрофесионални и нехуманни, а и без плащане под масата нищо не става", казва горчиво лекарят. Василе Астарастойае, председател на професионалното сдружение на румънските медици, предупреждава, че недостигът на близо 50 000 лекари в страната може да доведе до срив на здравеопазването.

Изтичане на мозъци

Не е чудно, че добре квалифицираните специалисти - лекари, болногледачи, инженери, икономисти, юристи - напускат Румъния, за да опитат късмета си в чужбина. Румънският политолог Кристиян Първолеску диагностицира масово "изтичане на мозъци". "Става все по-трудно да се задържи качеството на обслужване в обществените сфери. А без силни публични институции и без добро образование не може да има функционираща демокрация", казва той.

Емиграцията от Румъния има дълги традиции. Още в средата на 19-ти век, когато румънските княжества започват да се откъсват от османското влияние, сред елита е модно да се следва в Западна Европа. Румънците от по-бедните слоеве пък тогава предпочитат САЩ.

По времето на комунистическата диктатура, малцинствата са тези, които загърбват Румъния. До падането на диктатурата на Чаушеску през декември 1989 година, страната са напуснали повечето от оцелелите след Холокоста евреи, чийто брой е около 400 000 души, както и от повечето представители на германското малцинство с обща численост около 350 000 души. Емигрантските вълни се засилват допълнително след падането на Желязната завеса.

От началото на новия век миграцията на румънците достига нови рекорди. Нуждата от работна ръка в някои южноевропейски държави като Испания и Италия и постепенните облекчения за пътуването привлякоха стотици хиляди към чужбина. В началото ги нарекоха ги "берачите на ягоди", защото голяма част от мигрантите работеха по ягодовите полета на Испания. Близо три милиона румънци изкарват днес прехраната си в Западна Европа - предимно в Испания и Италия, а все по-често и в Германия.

Квалифицирани и социално слаби търсят нови перспективи

Не само квалифицираните специалисти напускат Румъния. И все повече социално слаби обръщат гръб на родината. Особено висок е броят на ромите, които бягат поради липсата на перспектива, маргинализирането и расизма в родината си. Дълги години предпочитани цели за миграция сред тях бяха Италия, Испания, Франция, Великобритания и Ирландия, а междувременно и Германия.

Роксана Продан е една от онези, които печелят от устрема на румънците към чужбина. 54-годишната предприемачка от Букурещ има фирма, която посредничи при намирането на работна ръка за западноевропейския пазар и същевременно "внася" гастарбайтери в Румъния. "За да се намали в дългосрочен план миграцията, трябва да се подобри най-вече образователната система и да се повиши нивото на заплатите. Това ще увеличи стимулите за младите хора да остават тук", казва тя.

За Зорин Д. връщането в Румъния засега не стои на дневен ред. Всъщност той изобщо вече не може да си представи, че би могъл да напусне Германия: "Ако изобщо се стигне дотам, бих работил единствено в някоя частна румънска клиника с модерно оборудване и без корупция. В Германия лекарите работят много, но затова пък и за пациентите се полагат добри грижи. За мен, като лекар, това е много важно".

Автор: К. Ферзек/Редактор: Б. Узунова