Приказка на успеха

В онова далечно време в Германия още нямало германистика. Нямало и речници, нито пък единна германска нация. Във времето на романтичния 19 век се родили и живели братята Якоб и Вилхелм Грим. Още на млади години те си наумили да се захванат с осъществяването на един уникален проект. Започнали да събират легенди и приказки, както и да изследват старонемския език.

Начинанието им не се харесало особено на сънародниците им, които смятали приказките и легендите за празна работа. Напук на това, братята продължили да събират, пишат и проучват. И добре, че са го сторили! Днес техните вълшебни приказки и "Германски легенди" са известни по цял свят. Да не говорим за това, че двамата братя сложили началото на първия речник на немския език, а и написали още много ценни книги, с които положили основите на днешната германистика.

Неразбрани от съвременниците си, но упорити

Извършили, с други думи, пионерска работа. Да си пионер в нещо и без друго не е лесно, но по времето на братя Грим е било още по-трудно, защото тогава не е имало институти по лингвистика и издателства. Като много други високо надарени хора, и те останали неразбрани от съвременниците си, но пък били безкрайно упорити.

От наука, както е известно и днес, обаче трудно се живее. Затова - в различни периоди от живота си - двамата братя изкарвали хляба си като библиотекари, публицисти, дипломати, а накрая и като университетски професори. Все едно какво вършели в делника - най-голямата им любов си оставали събирачеството на приказки и проучванията върху езика.

Що за характери са имали тези двама тъй упорити и тъй неотклонно следващи пътя си учени? Днес бихме казали, че са били работохолици, моралисти и маниаци. В трудовия делник с тях не е било лесно да се разбираш, в по-голям екип от сътрудници трудно биха се вписвали. Имали са разбира се свой кръг от приятели и съмишленици - най-видни сред тях са двамата романтици и също събирачи на приказки Клеменс Брентано и Ахим фон Арним. Но даже и с тях обичали да се препират по разни въпроси - били са, както бихме казали днес, провокатори по дух и предразположение.

Единият - чаровен и общителен, другият - строг и сдържан

Като екип двамата били голяма сила и прекрасно се разбирали. Макар че били всъщност безкрайно различни като личности. Вилхелм бил чаровен и общителен, докато Якоб - строг и сдържан. Че работели тъй успешно заедно, е истинско чудо, но чудото има съвсем реалистично обяснение: двамата братя се приемали един друг такива, каквито са. И държали един на друг, както подобава на братя, които се обичат.

Имало едно време двама братя. Те работили неуморно до края на живота си. Вилхелм починал на 73 години, Якоб - на 78. След тях останали техните книги. Безценно съкровище, от което продължаваме да черпим знание и мъдрост. Днес се навършват 200 години от първото издание на приказките им.

Автор: А. Граде, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева