Президентът на САЩ Джордж Буш не очаква с удоволствие срещата на върха на НАТО в латвийската столица Рига

Работата е там, че по щекотливите теми на алианска съществуват сериозни разногласия между 26-те държави-членки. Освен това изборното поражение на републиканците и установеният вече от Демократическата партия контрол над Конгреса на САЩ увеличават натиска върху Буш, международните задачи да се разпределят по-силно от досега между партньорите от пакта.

При това в Рига е възможно да се стигне до първото сериозно изпитание за така сърдечно започналото политическо приятелство между Буш и канцлерката Меркел. Защото американците очаквант, най-вече в Афганистан повече готовност за встъпване в бойни действия на германците. Без да споменава поименно Германия, Белият дом във Вашингтон заговори за необходимостта от “повече гъвкавост и разграждане на самоналожените ограничения в Афганистан”, както се изрази например отговарящата за Европа директорка в Националния съвет за сигурност на САЩ Джуди Ашлей.

Правителството на САЩ се изнервя все повече от проблемите в Афганистан. Директорът на ЦРУ Майкъл Хейдън съвсем неотдавна открито призна, че талибаните и Ал Каида отново се засилват. Вашингтон почти неприкрито критикува резервите на ФР Германия за включването на германските войски в бойни действия в опасните южни региони на Афганистан. Директорът за Европа в Държавния департамент Даниел Фрийд заяви наскоро следното: “Някои самоналагани национални ограничения за действията на войските в Афганистан не доведоха до положителни резултати и би трябвало да бъдат премахнати в духа на съюзническата солидарност.” А държавният секретар в същото външно-политическо ведомство на САЩ – Държавния департамент – Николас Бърнс каза:

“Надяваме се много, европейците да се откажат от тези ограничения”.

Ядовете на Вашингтон във връзка с демонстрираната от редица съюзници “умора от НАТО” се забелязва при всеки по-задълбочен разговор. Европейците в повечето случаи заделяли твърде недостатъчно средства за войските си и въоръжението им, освен това имало дефицит на готовност за военно ангажиране в огнищата на кризи по света. Съществуват редица “структурни слабости”, изтъкна Бърнс и се оплака, че само 7 държави-членки на НАТО харчат повече от три процента от брутния си вътрешен продукт за отбраната. Германия не е сред въпросните седем.

НАТО трябва да са организира по новому във военно и политическо отношение в света, който според САЩ е застрашен най-вече от тероризма и ислямизма. “След 5 десетилетия студена война всичко е изменено. Нашата програма за Европа е сега световна програма”, предупреди Николас Бърнс европейците. Той обаче не пропуска и да похвали възстановяването на трансатлантическите отношения, претърпели сериозни загуби най-вече заради войната в Ирак. “Партньорството ни с Европа е възстановено и укрепнало”, изтъква той.