По следите на Берлинската стена

Близо шест милиона туристи посещават годишно Берлин. Повечето от тях непременно искат да знаят къде е била Берлинската стена. Междувременно обаче е все по-трудно да се открият останките на бившата граница, разделяла Източен и Западен Берлин. Твърде скоро след падането на Берлинската стена нейните следи са заличени; историята обаче трябва да се помни. Точно така смята не само Берлинският сенат, но и един обикновен берлински шофьор на такси. Името му е Томас Дитрих Леман, а идеята да предлага на туристи обиколка с такси по следите на Берлинската стена, му е хрумнала още преди две години и още от 2004 г. той наистина я осъществява.

Уличното движение в берлинския квартал “Вединг” отново е натоварено, колите едва се придвижват покрай строежа на кръстовището към “Бернауерщрасе”. Томас Дитрих Леман не се нервира, седи спокойно зад кормилото; на задната седалка са днешните му клиенти, двама възрастни берлинчани, мъж и жена. Обиколката на Леман започва с работническия квартал “Вединг”, от “Бернауерщрасе”.

“Границата минаваше по тази улица, обяснява Леман, а именно между бордюра в Западен Берлин и фасадата, разположена в Източен Берлин. Имало е сензационни случаи на бягство, заслужава си да споменем 15-тунела, прокопани тук в течение на годините.”

Пътуването продължава в посока центъра на Берлин, покрай сиви, неугледни сгради, разцъфнали дървета и още незастроени площи, маркирани от строителни огради. Тук е била граничната линия, обяснява Леман. Той сочи към месинговите фигури на зайци на “Шосещрасе” – те напомнят, че дълго време само зайчетата са имали свободата да пресичат границата без специално разрешение. Таксите продължава по-нататък, към днешния правителствен квартал, където се издига огромен комплекс от стъкло и бетон. Преди на негово място не е имало нищо; реката Шпре е разделяла тук Западен и Източен Берлин; днес за това време напомня една частна инициатива. Тясна ивица земя, от двете страни на която се издигат останки от Берлинската стена, наоколо цъфтят черешови дървета и лалета.

“Художникът Бен Варгин, обяснява Леман, създава този малък парк през 90-те години, нарича го “паметник на жертвите на насилието и войната”, “парламент на дървесата”.

Таксиметровият шофьор разказва, че клиентите му най-често са берлинчани, самият той също е роден в Западен Берлин. Цената на обиколката по следите на Берлинската стена не е малка – 65 евро. Впрочем, Томас е следвал теология, а самата идея за обиколка по следите на стената му хрумнала, докато карал клиенти с таксито.

“Клиентите най-често питат: сега в Източен Берлин ли сме или в Западен, къде е минавала Берлинската стена? Обикновено това е темата на разговор в таксито, може би именно защото стената или това, което все още е останало от нея, не се вижда от пръв поглед.”

По данни на централния съвет на мюсюлманите в Кьолн живеят близо 100 хиляди мюсюлмани главно от турски произход, това са около 10% от населението на града. Впрочем, съотношението не е нетипично за големите германски градове. На мюсюлманите, живеещи в тях, отдавна са предоставени наистина много молитвени помещения, например в бивши фабрични халета, истински джамии обаче все още няма. В Кьолн се планира изграждането на голяма централна джамия. Възложител на поръчката е Турско-ислямският съюз към службата по религия, обединение, което не се смята за фундаменталистко. Много граждани и консервативни местни политици от квартала, където се предвижда изграждането на джамията, са срещу проекта и нямат доверие на мюсюлманите. Градската администрация обаче не оттегля разрешителното си за строеж на джамията: храмът трябва да бъде сигнал, че мюсюлманите се приемат и зачитат в Германия. Междувременно е проведен и архитектурен конкурс. Между отличените проекти е този на кьолнския архитект Паул Бьом, който е християнин.

“Да си призная, казва Бьом, от години се изкушавах да вляза в контакт с мюсюлманската община в Кьолн и да им предложа да се погрижат за издействането на своя джамия в града. Защото винаги ме е смущавало, че хората трябва да се отбиват да се молят в някакви халета или задни дворове.”

Такова е мнението на 46-годишния архитект. Паул Бьом е известен с архитектурните си проекти за църкви. Това обаче е първият му проект за мюсюлмански храм, за джамия.

“Често са ме питали, казва той, не трябва ли човек да е всъщност мюсюлманин, за да може да направи проект за джамия. Не мисля така, по-скоро съм на обратното мнение. Нима е нужно да си болен, за да построиш болница или пък да си престъпник, за да построиш затвор?”

В джамията, проектирана от Паул Бьом и баща му Готфрид, ще има място за 1200 души. В проекта се предвижда джамията да има две високи минарета и прозрачен купол. В триетажната сграда ще има също така място за ресторант, туристическо бюро, магазини, библиотека, конференционни зали. Като проектант на църкви архитектът Бьом е известен и извън Кьолн. Но че като християнин ще има възможност да види изграждането на мюсюлмански храм по негов проект, е показателно за наличието на действително взаимно доверие и толерантност. Паул Бьом е убеден, че това е добър знак за Кьолн.