От първи октомври Полша обяви визов режим за гражданите на съседните източноевропейскистрани. Репортаж от полско-украинската граница

Леден вятър духа през пазарния площад на градчето Томасцов Лубелски, разположено на няколко километра от полско-украинската граница. Щандовете по пазара са празни, само тук-таме има търговци изнесли стока. Само до преди няколко седмици Томасцов беше важен център за търговия със съседна Украйна. Стотици търговски идваха тук, за да предлагат стоката си -плодове и заленчуци, най най-вече водка, цигари, а също така внос от Далечния изток. Днес, вместо обичайното оживление на пазара цари скука. Един от търговците- поляци Андрей Бучек казва:

Преди време тук всеки щанд беше зает. Сега вече няма нищо. Няма ги кашоните с цигари, вода, индустриани продукти, няма ги и стоките от Китай и Турция. Не си струва да ходим чак до Турция, защото тове е дълъг път, а и транпортът струва бая пари.

По пазара липсват и украинците, не само като продавачи на евтини или екзотични стоки, но и като купувачи. Един от продавачите на цветя се оплаква, че изгубил почти 70% от клиентите си, защото били от съседна Украйна. Въведеният от Полша визов режим ще ни разори, оплакват се и шофьорите наавтобуси, прекарващи търговци и купувачи от двете срани на границата. До скоро те правели курсове до Украйна по няколко пъти на ден. Сяамо от септември насам пътници почти няма. Търговецът Бучек си спомня:

Пазарът се изпразни още през септември. В края на септември имаше непрекъснато полицейски акции. Граничните полицаи идваха тук и екстрадилаха един по един украинците. Само че те са от онези, които като ги изгониш днес, утре пак ще дойдат, но с дург паспорт.

На полупразния пазар все пак има една продавачка от Украйна, която предлага плетива, изплетени на една кука. Казва се Крюсчина и твърди, че е всеоще тук, само защото при последната полицейска акция не била на пазара и така се спасила от екстрадиране:

Всички ги екстрадираха. Навремето тук бяха заети всички търговски щандове. Плащахме си данъците, всичко. После изведнъж дошли и за един ден изгонили всички. Само аз останах, защото не бях през този ден на пазара.

Крюсчина не си е била отдавна в къщи в Украйна и затова няма и виза за Полша. По принцип тя има право на безплатна виза, само че заради напливаот хора полското консулство в съседна Украйна едвам се справя с издаването на документи. Не рядко за виза се чака до десет дни:

Не знам - не съм си била в Украйна от началото на октомври. Ако се прибера обаче, не знам, кога ще мога да дойда отново в полша, защото не е никак лесно да получиш виза. Някои казват, че трябва или да платиш 300 долара или да стоиш по седмици на опашка . Да, ама аз живея на 400 километра от Лвов, където е полското консулство, как да чакам там 14 дни?

Визовият режим би трябвало да пресече най-вече нелегалната презгранична търговия. Става дума най-вече за така наречената куфарна търговия, за укрити в дрехите дребни стоки като цигари и водка, които дават препитание на много бедни хора на изток от полската граница. За тях Полша е вече частот златния Запад - тлокава голяма е разликата в жизнения стандарт. При това точно източнополските региони са едни от най-бедните в страната. Полякът Бучек разказва:

Сега е определено по-добре, отклокото преди, защото днес у нас има всичко: всякакви промишлени и хранителни стоки. Много е трудно обаче да спечелиш парите, които ти трябва. Преди години, си стояхме тук в калта и никой не се грижеше за нас. Сега сложиха плочки по пазара, идват хора с по-хубави коли, по-добре облечени. Да, ам от друга страна всичко това струва пари. Като цяло можем да кажем, че ситуацията не е лоша, но да печелиш пари става все по-трудно. С други думи поляците от граничното градче Томасцов чакат завръщанетона съседите си от изток. Защото освен селското стопанство, тук няма от какво друго да се прехранваш и затова търговията със съседите отвъд границата става все по-значим икономически фактор.