Наследството на Магна Харта
16 юни 2015
На 15 юни 1215 английският крал Джон Безземни е принуден да подпише един съдбоносен документ, отстъпвайки пред натиска на феодалната аристокрация, възстанала срещу неговата власт. Великата харта на свободите (от латинското Magna Carta Libertatum) остава в сила за твърде кратко време, но оказва влиянието си в продължение на векове. В хартата е записано, че кралят не управлява по силата на "божията воля", а е длъжен да се съобразява с интересите на аристократите, а по-късно - и с тези на народа.
Договорът е служил за образец на редица други документи от този род като Конституцията на САЩ, Общата декларация на човешките права и Европейската конвенция за правата на човека. От оригиналния документ, съставен преди 800 години, съществуват само 4 копия.
Макар че Магна Харта се смята за основополагащ документ на модерната демокрация и англосаксонското право, както и за крайъгълен камък в борбата срещу монархическия произвол, Великобритания е една от трите големи демокрации, които и до днес нямат писмена конституция - останалите две са Израел и Нова Зеландия.
От първоначалните 63 параграфа на Магна Харта, в днешна Англия и Уелс са останали в сила само три: те засятаг правото на справедливо отношение и честен съдебен процес, свободата на църквата и историческите свободи на Лондонското Сити. Независимо от това, старинният документ играе значима роля и за настоящето - смята историчката Ем Джонстоун от лондонския колеж "Роял Холоуей".
Става дума основно за темите, свързани с правото на независимост и свобода. "Магна Харта играе особено важна роля и по отношение на въпроси, свързани с националната сигурност - например: допустимо ли е да се задържат предполагаеми терористи, без да има конкретни обвинения срещу тях? Във времена на война това е допустимо, но не и по време на мир", казва Джонстоун.
И днес Магна Харта има актуално значение
Много от днешните британски граждани не съзнават голямото значение на Магна Харта. Дори британският премиер Дейвид Камерън преди години се затрудни да "преведе" на съвременен език понятието пред своите сънародници. Според историчката Джонстоун това се дължи на слабостите в обучението по история в британските училища, където твърде малко се споменавало за епохата на династията Плантадженет и за норманите.
Джонстоун смята, че тези пропуски могат да се наваксат, ако историческите текстове се разглеждат в контекста на актуални днес дискусии - например за проследяването в интернет. "Младите хора тогава повече ще се замислят над днешното значение на тези свободи", казва тя.
Идеята за писмена конституция днес не се преследва активно от британските политици. Може би защото това би могло да породи още повече проблеми във вътрешно-британското съжителство, предполага политоложката от Лийдс Виктория Ханимен. Шотландците, които през септември 2014 проведоха референдум за отделянето си от Великобритания, биха могли да поискат и собствена конституция, още повече, че те си имат своя правна система и се управляват от Единбург. Подобни развития биха могли да настъпят и в Северна Ирландия и Уелс.
Конституциите маркират радикални промени
Тъкмо гъвкавостта на "неписаната" конституция дава на Великобритания възможност постоянно да обновява и доразвива основните си принципи - винаги, когато това се окаже наложително, казва политоложката и добавя: "Една писмена конституция би имала задължителен характер за всички, което би предизвиквало редица неудобства", твърди Ханимен.
Погледнато ретроспективно, повечето конституции в света са създадени в заключителната фаза на някакви дълбоки политически промени - войни или революции. Френският генерал Шарл де Гол например е този, по чиято инициатива след края на Втората световна война се създава конституцията на Петата френска република.
Американската конституция пък е неразривно свързана с дейността на личности като Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин и Джеймс Мадисън. "Почти всички личности, прокарали идеята за приемането на писмени конституции, са били военноначалници", казва Ханимен и добавя: "В днешна Великобритания обаче се намираме в съвършено друга ситуация, а и не ми идва на ум нито една личност, която би могла да поеме подобна роля".