Какво може да се очаква от германската външна политика, ако Ангела Меркел стане бундесканцлер?
3 юни 2005
�ъпросите на екологията в правителството на Хелмут Кол от 94-та до 98-ма година. Нови акценти в германската външна политика могат да очакват най-вече Вашингтон и Москва.
Американският президент Джордж Буш би се разбирал по-добре с Ангела Меркел околкото по настоящем с федералния канцлер Герхард Шрьодер. Председателката на Християндемократическия Съюз иска да възвърне Германия в традиционната й роля на посредник между Щатите и Франция. Роля, която Шрьодер занемари по време на спора за войната в Ирак. Все още не е ясно какви биха били личните отношения между Буш и Меркел. По време на посещението на американския държавен глава в Германия през февруари двамата разговаряха само в продължение на 15 минути. При всички положения обаче американците определят Ангела Меркел като личност, която би била способна да даде нова насока на двустранните отношения.
Не толкова оптимистично се гледа в Москва на възможността за смяна на правителството в Берлин. Руският държавен глава Владимир Путин и федералният канцлер Герхард Шрьодер са в отлични отношения. Меркел би упражнявала доста по-сериозна критика към водената от Путин политика. Двамата се познават лично от двустранна среща в Москва през 2002-ра година. Меркел поздрави тогава Путин на перфектен руски език, а той й отговори на немски. Едва след започването на политическите разговори двамата политици се възползваха от способностите на преводачите си.
През февруари тази година Ангела Меркел се срещна с премиера на Великобритания Тони Блеър, а други правителствени ръководители като например италианския министър-председател Силвио Берлускони Меркел познава благодарение на съвместната работа на националните консервативни партии на европейско равнище. Кандидатката за канцлерския пост познава и високопоставени политици от новите източноевропейски страни членки на общността. Биографията й предразполага към това развитие. Тя е израснала в бивша Източна Германия, където хората са прекарвали почивките си не в Алпите, както повечето западноевропейци, а на българското Черноморие например. Добрите връзки с малките източноевропейски държави са основна част от външнополитическата програма на Ангела Меркел. Тя винаги е упреквала Герхард Шрьодер, че концентрира вниманието си най-вече върху водещите европейски сили.
В добрите френско-германските отношения винаги е царяла последователност, независимо от цвета на управляващите партии. Макар и отношенията между Шрьодер и Ширак да не са така интензивни като тези между Аденауер и де Гол, Шмит и Жискар, Митеран и Кол. Ангела Меркел обаче поддържа особено добри контакти не с френските управляващи, а по-скоро с австрийския бундесканцлер Волфганг Шюсел и с партийния лидер на френските консерватори Никола Саркози, който има не само големи амбиции, но и реални шансове да участва в борбата за президентския пост на Франция през 2007-ма година.