И мъка, и радост

Олимпиадата в Лондон завърши, тръгна си с автомобили, целите облепени в избрани страници от книги на английски писатели. В церемониите по откриването и закриването на летните игри се видя, че домакините имат повече от един или два повода за самочувствие, несъмнено сред тях са и спечелените медали от различни спортове.

Ние сме наопаки: кошницата ни е празна и откъм самочувствие, и откъм спортни отличия, и откъм реализационни и потребителски възможности. Дори не е и облепена със страници от книги на български писатели. И понеже в България всеки разбира от всичко, за политика и спорт да не говорим, се направиха десетки статистики и изводи, доказано бе с цифри, че представянето ни в Лондон ни връща в далечната 1952, когато е извоюван бронзов медал в бокса - 60 години назад.

В сметката тънкостите са важни

Разбира се, тази сметка е малко механична и доста груба, извън полезрението й остават важни подробности като комерсиализацията на спорта в световен и национален мащаб и особеностите на българския модел, който включва започване от нулата на всеки 30-40 години, самоизяждане вътре в националната общност и отделно в професионалните и спортните общности, нахлуване на мощен криминален контингент и лоша организация, а към настоящия момент - и откровена бедност. Не споменаваме факта, че масовият спорт май се е споминал скоропостижно, а откъде другаде да се вземат резултатите, успехите и медалите – от нароилите се федерации, които отглеждат по някой и друг бутиков спортист ли или от личния фанатизъм на този и онзи?

Подчертавам, че не съм от хората, които очакват нечие спортно постижение, за да се идентифицират с него, не страдам от представянето на България и заетото 63-то място на летните олимпийски игри, смятам, че това е обективната картина. Както обективна е и друга картина: ако изминеш улица “Иван Вазов” в центъра на столицата – от пресечката с “Раковски” до пресечката с “Васил Левски” по левия тротоар, ще забележиш чудовищния контраст между олющения, занемарен, окаян музей на националния ни писател и автопарка на Спортната палата със свръхлуксозните и скъпи лимузини.

Един урок отвъд спорта: не много, но не е и малко

В името на обективността обаче, отвъд криворазбраните гордости и срамове, самоунижения и самохвалства, трябва да признаем впечатляващото участие на националния отбор по волейбол, защото с играта, поведението и духа си възпитаниците на Найден Найденов разбиха устойчиви и работещи клишета, и то не само в родния ни спорт.

Устояха на скандали, интриги и противоборства, показаха воля, физическа издръжливост и благородство да се посветят на кауза. Беше сериозен психологически урок да се наблюдават мачовете им от начало до край, заради екипността, проявения характер и най-вече достойнство. Дори и загубите им в последните два мача бяха победи на достойнството. Нима е недостатъчно сред повсеместните дефицити и всеобщата изтрещялост в татковината?

Автор: Мирела Иванов; Редактор: Б. Михайлова