За едно българско ходене по мъките във Франция
9 април 2010Действието се развива в селцето Фин, близо до белгийската граница. Пепи Колов е френски предприемач с българско потекло. Винаги е живял във Франция, но поддържа добри контакти с близките на баща си, който е родом от Монтана. Един ден французинът с българско име решава да помогне на свой роднина в България като го назначи на работа в свой ресторант.
На мушка
Става дума за труд, за който трудно би намерил френски кандидати, и който теоретично е в списъка с професии, до които българите имат право на достъп без специално разрешително. “Но регионалната инспекция по труда в Лил все пак ми прати инспекторка. Тя не само че беше крайно нелюбезна, но и направо ми заяви, че нямам нужда от такъв персонал - като претекст да откаже назначението”, разказва Пепи Колов.
Предприемачът обаче се амбицира и подава жалба в Париж, в Главната дирекция на Министерството на труда и социалните грижи, където определят отказа като неоснователен и... автоматично поръчват нова инспекция. “Дойде обаче същата инспекторка”, възмущава се Пепи Колов. „Този път тя беше още по-ядосана, рови се из всички възможни документи на двете ми предприятия. Добре че съм в бизнеса от 32 години и всичко ми е редовно, иначе сигурно щеше да стане напечено”, обяснява френският бизнесмен.
"Срам ме е, че съм французин"
За да избегне нови неприятности, упоритият французин избира нов път - еднолична фирма на името на младия българин. По принцип проста процедура, която обаче в неговия случай отказва да функционира - по необясними причини. „Моите планове не чакат, спъват разширяването на дейността ми. Направо ме е срам, че съм французин”, казва Пепи Колов и допълва: “Доколкото знам, отвъд Ламанша, в Германия, Испания или Италия има много повече българи, отколкото тук във Франция. И честно да ви кажа това никак не ме учудва, като имам предвид как ги посрещаме тук.”