Досиетата на някогашните комунистически тайни служби в Полша като взривоопасен елемент в предизборната 2005-та година

15 години след промяната в Полша започна истински лов на засекретените досега досиета на комунистическата ДС, а по този начин и на евентуални доносници. Нещо, което малцина поляци можеха да допуснат, се оказа сега документално доказана истина: че Малгожата Нйезабитовска, едва ли не иконата на антикомунистическата съпротива в Полша е била дононик на апарата на ДС. Нйезабитовска по собствена инициатива се саморазкри пред обществеността, когато усети, че натиска върху нея е на път да се усили:

Нйезабитовска:

"В понеделник едно лице дойде при мен в къщи и ми предаде тази информация за досието ми. Информацията била от лице, пожелало да остане анонимно."

Историята на Малгожата Нйезабитовска изглежда като преписана от слаб криминален роман. Когато последният комунистически министър на вътрешните работи Чйеслав Кишчак е принуден да си вземе шапката през месец юли 1990-та, той бил взел със себе си досието на Нйезабитовска и го изнесъл от министерството. Влиятелната говорителка на правителството на Мазовйецки с постоянното си медийно присъствие се превръща във фигура-символ на първото демократично избрано полско правителство.

Не особено сложната сметка на комунистите вероятно е била: падне ли Нйезабитовска, то и самият Мазовйецки би бил дискредитиран. Екс-министърът Кишчак, разбира се, отрича да е задигал досието:

Кишчак:

"Нямаше такъв случай, да съм изнасял някакви досиета от министерството".

С Нйезабитовска в рамките на само няколко дни във водовъртежа на събитията около досиетата попадна втората известна личност. Неотдавна бе освободен маршалът на Сейма /т.е. председателят на полския парламент/ Южеф Олекси, който според съда бил премълчал за връзките си с военното разузнаване през 70-те години.

Според полския закон само т.н. ”пострадали" от тайните служби имат право на достъп до досиетата. Ако открият нещо в тях обаче, за разлика от регламента в Германия, те могат да изискват и разсекретяването на оперативните псевдоними от досието си.

Малгожата Нйезабитовска е арестувана като активистка на "Солидарношч" само два дни след обявяването на военно положение на 15-ти декември 1981 год. Баща й тогава е тежко болен, мъжът й забягва в чужбина, за да се спаси от домогванията на органите за сигурност. Ако не била тригодишната й дъщеря, оставаща сама, тя никога нямало да сключи пакта си с тайната служба.

Тогавашният ръководител на Солидарност, а по-късно президент Лех Валенса, защити някогашната си съратничка:

Валенса:

"Ако е била нещатна сътрудничка, то тя не е била такава доброволно. Военното положение предизвика тогава шок сред мнозина."