Гърците в Германия

Родителите на Костас Димитриу идват в Германия като гастарбайтери. „Като много други гърци и те са искали да спечелят пари", разказва той. Първите гръцки гастарбайтери смятали да останат за две или три години и после да се върнат при своите семейства. Много от тях обаче остават завинаги – както родителите на Костас Димитриу, който днес е председател на Съюза на гръцките общности в Германия.

От средата на петдесетте години на миналия век Федералната република сключва споразумения за набиране на работници с множество страни, предимно от Югоизточна Европа. Първият договор е сключен с Италия през 1955, а с Гърция – пет години по-късно, на 30-ти март 1960.

Незабележимо малцинство

След няколко години работа чуждестранните работници е трябвало да се завърнат в своята родина. Сметките обаче се объркват: гастарбайтерите се установяват трайно в Германия, децата им тръгват там на училище, а бившата родина се посещава само за по няколко седмици през лятото. За гърците в Германия почти не се говори и пише в публичното пространство – поради тази причина ги наричат "незабележимото малцинство", казва Димитриу. Готовността на гърците за интеграция той обяснава с дългата миграционна традиция и с успеха на гръцките деца в училище.

Гръцките имигранти изиграват важна роля по времето на военната диктатура в Гърция (1967-1974). Гръцките общности и организации в чужбина се борят в името на демокрацията. Много гръцки политици търсят убежище в Германия, за да продължат съпротивата срещу военната диктатура – например бъдещият премиер Костас Симитис, както и днешният президент Каролос Папуляс, който тогава работи няколко години в гръцката редакция на Дойче Веле.

Най-много гръцки граждани в Германия е имало през 1973 година. През същата година е прекратено и действието на спогодбата за чуждестранните работници - поради кризата на германския трудов пазар. Постепенно в сила влизат закони, разпореждащи завръщането на гастарбайтерите. В периода 1973 – 1975 все повече гърци напускат Германия и се завръщат в родината си.

През 1980 година Гърция е приета в ЕС, а от 1987-ма гърците получават и правото на свободно придвижване в страните от ЕС. "Повече от 100 000 гърци имигрират в Германия в периода 1987 – 1997 год. Не всички от тях са били неквалифицирани, между тях е имало и много научни работници и висшисти", казва Костас Димитриу.

Растящата масова безработица през 1980-те години принуждава германските политици да вземат допълнителни мерки за ограничаване на чуждестранната работна ръка. Така през 1983 година в сила влиза закон, който стимулира връщането на чуждестранните работници в родината им. 300 000 гастарбайтери, или 7% от пребиваващите по онова време в Германия чужденци, се възползват от предложението.Така след 1997 година броят на гърците в Германия постепенно намалява – много от първите гастарбайтери излизат в пенсия и също се завръщат в родината си.

Заради кризата все повече гърци идват в Германия

От началото на кризата през 2009-та, все повече гърци решават да търсят своето щастие в Германия. Преди всичко висшисти, но също и бивши гастарбайтери, които имат някакви контакти с Германия, както и неквалифицирани работници. Гръцките организации в Германия всеки ден получават хиляди допитвания от заинтересовани имигранти – това е ежедневието и на Костас Димитриу: "Много от тях отчаяно търсят работа. От опит знаем, че повечето новопристигащи са добре образовани, което със сигурност ще облекчи тяхната интеграция на германския трудов пазар."

Автор: С. Асимениос/Редактор: М. Илчева