Curacao Geschichte

Малко преди Сеньор да създаде най-прочутия карибски ликьор, той седял на терасата на плантаторската си къща в лошо настроение, защото току-що прибраната портокалова реколта била съсипана. Вместо големи и сочни плодовете били спаружени до големината на топки за голф и силно нагарчали. Ядосан Сеньор смачкал един такъв негоден портокал и бил изненадан от силния горчиво-сладък мирис. Това го накарало да започне да експериментира за добиването на алкохол от корите на лошите портокали.

Всичко това се случва преди 115 години. От провалената реколта се ражда неповторима напитка. Ликьорът е истинска рожба на остров Кюрасао, защото наричаните "ларахяс" спаружени портокали, растат единствено на островите, станали известни като Islas Inutiles - безполезните острови, както някога испанските завоеватели кръстили Кюрасао и съседния Аруба. Малко дъжд, много слънце и негостоприемната за растителните култури почва били причината за това наименование.

Убийствена смес

И днес ликоьрът се приготвя по оригиналната рецепта. На миниатюрна площ от 10 квадратни метра фирмата "Senior & Co" произвежда годишно между 40 и 60 хиляди литра от прочутия ликьор с името на родния му остров. Технологията е повече от семпла. Необходими са 115-годишен меден казан, синя бъчва, сребрист резервоар и инсталация за бутилиране.

Голяма част от рецептата се пази в тайна. Освен корите на повехналите портокали-ларахяс се добавят четири тайни подправки и билки. Медният казан се напълва с 96-процентов спирт. Сместа ври в продължение на три дни на 150 градуса и се оставя да се охлажда един ден. След това казанът се допълва с вода, която отново се оставя да кипне. При 250 градуса ароматният алкохол започва да се изпарява и кондензира по охлаждащи тръби. Така полученият дестилационен продукт се източва в продължение на три дни капка по капка във въпросната синя бъчва, докато се съберат точно 208 литра.

Този полупродукт е толкова силен, че може да убие човек. Тогава в производствения процес се включва сребристият резервоар: дестилатът се смесва с 400 кг захар и вода, добавя се още малко спирт, докато се получат общо 1800 литра. Синьото кюрасао не е подходящо питие за диабетици, предупреждават производителите. Следва три дни филтриране, един ден бутилиране и целият процес може да започне отначало.

Уникален продукт

Според легендата питието на Сеньор се получило синьо при първия опит, защото се оцветило от казана. Предполага се, че е ставало дума за химическа реакция между медта и спирта. При следващите цикли обаче получаваната течност била винаги бистра. Оттогава насам се използват оцветители за хранителни продукти, така че кюрасао има не само със син цвят, а и в зелено, червено, жълто и оранжево. Цветът не се отразява на вкуса.

Марката "Кюрасао" обаче не е и не може да бъде запазена, защото това е забранено за географските понятия. Всеки може да произведе някакво питие в задния си двор и да го нарече "кюрасао", без от фирмата на острова да могат да предприемат нещо срещу него.

Закупуването на автентично питие извън остров Кюрасао е почти невъзможно . Минимална част от производството се изнася от един единствен дистрибутор и то единствено в САЩ. От фирмата "Senior&Co." обаче твърдят: "Всеки отделен турист се явява наш дистрибутор. В цяла Европа няма нито един магазин, където да може да се купи бутилка наше производство."