Гладуващите в света стават все повече въпреки усилията в борбата срещу бедността, сочи доклад на Световната организация по прехраната и зе

Информация от Карл Цавадцки. Теоретично в света могат да бъдат изхранвани много повече хора от сега живеещите шест милиарда. На практика обаче се получава точно обратното. В света гладуват 850 милиона души. Причините за това се коренят не само в природните катастрофи, но и в политическите, икономически и социални кризи.
"Проблемът е не толкова в липсата на хранителни продукти, колкото - в липсата на политическа воля" се казва в доклада на Световната организация по прехраната ФАО. Договорената през 2000-та година цел за намаляване на броя на градуващите на половина още до 2015-та година се измества все по-далеч във времето. При това, на теория, в света не би трябвало да има масов глад и хора- умрели от глад. Земята е достатъчно богата, за да изхранва много повече от броя на сегашното население от шест милиарда. Проблемът е извънредно сложен. Един от най-известните експерти в тази област Иван Илич го формулира така: "Ралото, което използват богатите може да нанесе също толкова големи щети, както и мечът им." По този начин Илич стоварва причините на проблема не върху разпределението на благата в развиващите се страни, а върху структурите на световната търговия. Междувременно пренебрегването на развиващите се страни в световната търговия е факт, който се признава от всички. Нежеланието на индустриалните държави да предприемат нужните мерки за премахване на тази несправедливост се възприема от множество неправителствени организации като скандал. Това, което би могло да се направи е, да се увеличат доходите на бедните хора в развиващите се страни така, че те да са в състояние да си купуват храна. В този смисъл отварянето на пазарите на индустрианите държави за селскостопанските продукти на развиващите се страни не помага, кой знае колко и не отвежда до крайнта цел: увеличаване на покупателните възможности на бедните. Това може да стане само, ако се постигне по-справедливо разпределение на собствеността и доходите в развиващите се страни. Защото дългият опит сочи едно: там, където има търсене, предлагане не липсва. Повечето хора в развиващите се страни са прекалено бедни, за да си купуват храната, от която имат нужда. По този начин се спира развитието на местните пазари. И тъй като те са прекалено слаби и липсва търсене, селяните в развиващите се държави не виждат смисъл от това да произвеждат повече от нужното за прехраната на семействата им. В началото на 70-те години тогавашният директор на ФАО Боерма попита риторично: "Защо хората продължават да са така бедни?", за да стигне до извода: "Защото са безработни". Според Боерма най-доброто разрешение на проблема с глада е намаляване на безработицата. Това заключение е все още валидно. Хуманитарната помощ на богатите страни може да помогне временно при разрешаване на остри кризи, но с течение на времето точно тази помощисе превръща в проблем, защото тя разрушават пазарите. Често до нея се стига само, защото богатите страни искат да се отърват от свръхпродукцията си в аграрния сектор. Ето защо от години насам германското правителство се отказа от подобен вид помощ за развиващите се страни. Когато се наложи, при тежки кризи, то изпраща не хранителни продукти, а предоставя пари, с които може да се купи необходимото в самите развиващи се страни. Това създава работни места, доходи и увеличава покупателната сила на потребителите.