Великобритания вероятно ще ограничи притока на работна ръка от бъдещите евро-членки България и Румъния

“Печатница в Портсмут търси двама печатари. Изисква се опит в боравене с хайделбергски печатарски машини. Годишна заплата 25 хиляди паунда.” Обявата е окачена на прозореца на Ейнджъл хюмън рисурсис – бюро за работа в Саудхемптън. Мениджерката Джоана Кроуфорд е окачила обявата на два езика, на полски и английски. Бизнесът й върви добре. “Печеля от поляците”, казва тя. В Саудхемптън работят повече поляци, отколкото в който и да било друг британски град. След източното разширение на Европейския съюз Великобритания, Ирландия и Швеция единствени отвориха трудовия си пазар за новите десет страни-членки на Евросъюза. Оттогава насам потокът от имигранти, търсещи работа, не секва.

Според британското правителство през изтеклите четири говини във Великобритания са имигрирали 1 милион и 400 хиляди души, 400 хиляди от тях са поляци. В Саудхемптън са се заселили 20 хиляди, което представлява 10% от населението в града. Много от полските имигранти живеят на Шърли роуд, дълга улица в западната част на града. Рафтовите в малките магазинчета са пълни с полски деликатеси: пироги, борш, консерви месо, краставици, полска бира. Има и полски фризьорски салон.

Тази тенденция не минава незабелязана от обществеността. Във Великобритания вече дискутират не само предимствата на имиграцията, а и как да се ограничи евентуалния бъдещ поток от имигранти, говори се за “полезни” и “излишни” имигранти. В политическия климат назрява промяна. Някои общини вече се оплакват, че общественият сектор е обременен. Джон Денъм, депутат от лейбъристката партия отбелязва, че само през миналата година във вечерната гимназия в Саудхемптън са се записали да изучават английски над 1000 поляци. “Ако искат да печелят от евтината работна ръка, работодателите трябва да направят нещо и за квалификацията на своите служители”, настоява той. Шерил Копъл, общинска съветничка в Беркшир констатира недостиг на жилища и настоява правителството да предостави средства за строителството на нови жилища.

По принцип правителството, синдикатите и работническите съюзи са единодушни, че имигрантският поток досега не е навредил на британското стопанство, точно обратното. Пришълците са по принцип млади, гъвкави и с добро образование. Работят като шофьори, помагат в прибиране на реколтата или пък работят във фабрики. Квалификацията им в повечето случаи е по-висока от изискващата се за службата, за която са наети. Според Андрю Грийн, председател на независимия научен институт “Мигрейшън уоч” смята, че след десет години притокът на поляци във Великобритания ще спре, много от тях ще се върнат в страната си. Ще са плащали обаче данъците си и същевременно ще са напуснали страната, преди да могат да се ползват от удържаните от заплатата им пенсионни и здравно-осигурителни вноски.

С други думи, имигрантите са от полза за икономиката. Уместна ли е политиката на отворения трудов пазар? Едно е сигурно, а именно че британското правителство напълно подцени измеренията на имиграцията след източното разширяване на Евросъюза. През 2004 г. британкото вътрешно министерство посочи, че очакванията са за не повече от 13 хилиди имигранти от бившия източен блок. Но броят им далеч надхвърли прогнозите и това постави въпроса за имигрантската политика на Великобритания в близко бъдеще. Предстои присъединяването на България и Румъния към Евросъюза. Според “Мигрейшън уоч” през двете години след присъединяването над 600 хиляди души от Източна Европа ще потърсят работа във Великобритания. Предвид на тези прогнози британското правителство ще промени имигрантската си политика. “Това няма да бъде политика на отворените врати”, казва британският министър на търговията и индустрията Алистер Дарлинг. Трудовият пазар ще бъде затворен за години.

Ричард Ламберт, председателя на съюза на работодателите заяви на пресконференция, че последната имиграционна вълна е най-голямата, която е имало досега във Великобритания. Това не е останало според него без последици за социалната структура и обществения сектор. Парламентарната комисия по вътрешната политика също предупреди британското правителство, че “неконтролируемата имиграция неимеверно натоварва обществено-правния сектор.” Държавен секретар на вътрешното министерство отбелязва, че “от България и Румъния няма да дойдат имигранти с добро образование и квалификация, както от Полша, а главно икономически имигранти. Това, изтъква той, ще бъде в неизвинима тежест за данъкоплатеца.”

Дискусията за имиграцията досега се води спокойно, главно защото британците живеят в момента относително добре. Безработните са по-малко от един милион, цените на недвижими имоти се покачват, никой не се оплаква. “Ще дойде обече следващата рецесия, казва същият държавен секретар, и тогава евентуалните български и румънски имигранти ще се превърнат в политически динамит.”