“В Полша по време на литургия свещениците обясняват, как се получават средства от фондовете на ЕС”

Марек Мияк се гордее с големия си чифлик. 50 хектара притежава фермерът в южното полско село Чермин. Или 5 пъти повече от средностатистическия полски селянин. Имението му е оборудвано с най-съвременна техника. Насред двора стоят два нови трактора. Закупил ги е с помощта на средства от ЕС. Според марек Мияк присъединяването към ЕС си е струвало:

“Общо съм получил от ЕС 80 хиляди евро по курса. Срещу тях между другото купих сушилня за зърно и царевица, силоз и пръскачки. Бих могъл да получа и още пари от ЕС, но тогава би трябвало да взема и кредити, а не исках.”

50 на сто от инвестициите се покриват от фондовете на ЕС. Останалата половина трябва да осигуряват самите фермери с или без кредити. Без средствата от Брюксел 45-годишният Мияк не би могъл да закупи цялата техника. Наистина след присъединяването към ЕС той е трябвало да преглътне и някои загуби, защото цените на изкуствения тор се повишиха значително, а цената на зърнените храни – намаля наполовина, но цялостната картина е положителна. Загубите са били компенсирани бързо с помощта на директните плащания от ЕС, усмихва се Марек Мияк:

“За всеки хектар получаваме по 120 евро като пряко заплащане от ЕС. Получих 6000 евро. Най-вече фермерите с много земя са доволни, защото автоматично получават и повече пари. Значи са спечелили много след приемането в ЕС”.

Действително. Защото преките плащания са само стимулираща програма. Че едрите земевладелци са най-облагодетелствани от финансовите средства на ЕС е ясно и на Станислав Клода, фермер от южно-полското село Мйелец. Той притежава само три хектара земя. Станислав Клода е недоволен:

“За малките стопанства има само една стимулираща програма. Това е твърде малко. В нашия регион има много малки стопанства, а такива не могат да оцеляват. Ето защо стопаните търсят алтернативии, за да преживяват някак си. Повечето отиват по фабриките, а младите се преквалифицират”.

Преди присъединяването към ЕС повечето полски селски стопанства бяха още по-малки. На площи от едва между 1 и 3 хектара те произвеждаха единствено за самозадоволяване и освен това упражняваха и някаква друга дейност или пък получаваха пенсии. Това положение очевидно се променя след встъпването в евросъюза. За малките стопанства вече работата не си стурва. Все повече от стопаните се отказват и дават земята си под аренда. Марек Мияк, едрият земевладелец от Червин, е арендовал допълнително 15 хектара.

“Един от мъжете, от които съм взел земя под аренда работи като шофьор на камион. От стопанството си, което не притежава машини не би могъл да живее. А машините са му твърди скъпи. Не иска да инвестира и да разработва стопанството си. Имам земя под аренда и от друг собственик. Той живее с жена си от пенсия. Дават земята си под аренда, защото нямат съвременно оборудване”.

След присъединяването към ЕС се създават все повече крупни стопанства и селските стопани произвеждат почти изключително от гледна точка на стопанската сметка, обяснява Антони Брик, началникът на регионалното Бюро по модернизация и реструктуризиране на селското стопанство в Мйелец. В окръга има 12 хиляди селски стопанства. Половината от жителите работят в селското стопанство. Един милион евро са получили селяните от касите на ЕС през м.г. За да могат по възможност всички да ползват изчерпателно полагащите им се средства от ЕС, Антони Брик е организирал мащабна информационна кампания:

“Използвахме всички възможни начини, за да информираме селските стопани, как могат да получават субсидиите. Чрез плакати, радиото, печата. Дори свещеници обясняват по време на богослуженията, какви възможност има за набавяне на средства от ЕС. Освен това организираме семинари, а имаме и консултационни пунктове, към които селските стопани могат да се обръщат в вълнуващите ги въпроси към компетентните сътрудници”.

Марек Мияк е доволен, че е в ЕС. Не е доволен обаче от все още съществуващата неравнопоставеност на селските стопани в Европа. Защото колегите му от Западна Европа получават 4 пъти повече помощи за стопанствата си от ЕС. Едва след 7 години поляците ще бъдат равно третирани. Този период е твърде дълъг, смята Марек Мияк.