Griechenland Krawallen

Пешеходна зона в Атина; стари, двуетажни къщи, разделени от много зеленина една от друга. Вечерно време тук е опасно, казва Амалия Зепоу. Затова тя и много от жителите на този квартал са дали началото на гражданска инициатива, целяща да превърне цялата местност в приятно и подредено място за живеене. Тази инициатива е една от многото в гръцката столица.

Събуденото гражданско самосъзнание

В Атина се създават движения, които искат да опазят зелените площи в града или пък да построят нови детски площадки, да преобразят цели квартали или просто да ги почистят. И докато преди години това служеше за изграждане на собствената политическа или социална идентичност, то днес целта е друга - общото благо. Това казва социологът Панаис Панаятополус:

"Икономическата криза дърпа килима под краката на старите властови структури. Хората започнаха да разбират, че от тях също зависи много и така все по-рядко се чува мрънкането, че нищо нямало да се промени. Не ни остава нищо друго освен сами да предизвикаме промяната. Това е положителното следствие от кризата."

Може би по подобен начин можем да обясним растящата популярност на т.нар. "Атенистас". Те се събират всеки уикенд и правят нещо за общото благо: почистват градските саксии с цветя и ги боядисват, засаждат нови растения или разчистват парковете. Танасис Армаос е един от многото, които тази неделя са дошли, за да помогнат с нещо - въпреки напичащото слънце и температурите. Той се надява подобни инициативи да събудят гръцкия народ и да го накарат сам да заработи за благосъстоянието си:

"Мисля, че нашата мотивация е силно повлияна от кризата. Усещаме потребност да станем активни, а също така да се усетим като едно цяло, като общност. Допреди кризата повечето се интересуваха единствено от себе си и банковите си сметки. Това сега е различно", казва Танасис Армаос.

Всеки може да промени нещо

По-малко от половин година след създаването си "Атенистас" може да се похвали с 4500 членове, а в една група в социалната мрежа Фейсбук над 27 000 души следят акциите им.

"Прекалено дълго живяхме с илюзията, че държавата е отговорна за нас и че ние можем да си лежим с изпънати крака. Това, разбира се, е невъзможно. Гражданите могат да раздвижат много неща. Има области, които са изцяло в компетенцията на политиците, но има и достатъчно неща, които ние можем да свършим."