Защо в Иран се топи средната класа, а режимът оцелява

Икономическата ситуация в Иран в последната година се влоши още повече - заради лошото управление на държавата, корупцията, политическата изолация и международните санкции. Само за година иранският риал загуби над 50% от стойността си. Това обезценяване на валутата увеличи инфлацията, оскъпи вносните стоки и натовари основно хората с ниски и средни доходи.

Икономическите трудности водят до зависимост от държавата

„Икономическата несигурност превърна грижата за осигуряване на средства за живот в основен проблем на хората, докато политическата им активност намалява“, казва икономическият експерт Мохамед Реза Фарзанеган пред ДВ. Фарзанеган е професор в университета в германския град Марбург и анализира икономическите и политическите процеси в Близкия изток и по-специално в Иран.

„От икономическа гледна точка има сериозни съмнения в това, че отслабването на средната класа може да допринесе за постигането на целите на международния политически натиск“, подчертава Фарзанеган. Според скорошно изследване, което експертът е провел заедно с колеги от университета „Брандейс“ в САЩ, санкциите, които бяха наложени на Техеран заради ядрената му програма през 2012 година с цел да се окаже натиск върху управниците в станата, сериозно спират развитието на средната класа в страната.

Според изследването средната класа щеше да се разраства средно с 11% годишно, ако нямаше санкции. А стесняването ѝ води до сериозна икономическа зависимост от държавните институции, казва Фарзанеган. „Докато много частни компании пострадаха от санкциите, свързаните с държавата фирми - особено тези, които са свързани с Революционната гвардия - се възползваха от мерките. Те създадоха алтернативните търговски мрежи чрез заобиколни маршрути и по този начин засилиха пазарните си позиции. Това допълнително затвърди икономическата мощ на държавата спрямо частния сектор.“

Жените са най-тежко засегнати

Жените са значително по-тежко засегнати от мъжете – особено при търсенето на работа, доходи и препитание, казва Хади Салехи Есфахани. Есфахани, който е икономически експерт към Илинойския университет. Сега за жените е по-трудно от всякога да си намерят работа и да си осигурят собствени доходи, обяснява експертът. Към проблемите се прибавят и структурните недъзи на икономиката, както и дискриминацията - като например по-строгите критерии за наемане на работа на жени, липсата на възможности за повишение и неравностойното заплащане.

Икономическата криза в Иран може още повече да се задълбочи в идните месеци. През февруари Доналд Тръмп подписа меморандум, който предвижда „максимален натиск“ срещу Иран. Целта е чрез икономически натиск Техеран да бъде принуден да подпише всеобхватно ядрено споразумение. Мерките трябва да сведат износа на ирански петрол до нула. Петролът е основният източник на приходи за Ислямската република.

Заради натиска от кризата правителството в Иран планира да ограничи държавните разходи и да намали енергийните субсидии. Това обаче едва ли ще облекчи ситуацията. „В бюджета за новата персийска година (от 21 март 2025 г. до 21 март 2026 г.) правителството е предвидило износ на петрол в размер на два милиона барела на ден - цел, която е малко вероятно да бъде постигната при Тръмп“, казва иранският журналист Махтаб Голизадех. „Бюджетният дефицит ще се увеличи. Премахването на субсидиите може да изправи страната пред тежка инфлационна вълна.“

Липсват лидерство и организация на протестите

Недоволството на хората от политическата система расте в последните години. Смъртта на Джина Махса Амини през 2022 година доведе до масови протести, през 2019 година също има демонстрации заради високата цена на енергията. Недоволството бе смазано брутално и в двата случая. Макар да изразяват несъгласието на хората с политиките на управляващите, на протестите им липсва лидерство и добра организация. „Нарастващото недоволство не води непременно до организиран политически натиск“, подчертава Фарзанеган. „Икономически отслабените домакинства разполагат с по-малко ресурси за политическа мобилизация.“

Поради тази причина отслабването на средната класа заради санкциите не води автоматично до по-голяма несигурност на режима - дори напротив, смята експертът. „Този процес подкопава икономическата база на политически активните обществени слоеве и по-скоро укрепва властта на политическата система, отколкото да я отслабва.“

***