Да ни е честит Гергьовден – единственият имен ден в църковния календар, обявен за официален празник заради богатата символика, която се съдържа в разказа за живелия по времето на римския император Диоклециан смел войн и военачалник Георги. Тя е и основание на 6 май да се чества Денят на храбростта, а оттам и на българската армия. Освен връзка с предците и небесата, този ден ни дава код към настоящето, за да разберем по-добре собствената си участ.
И днес се долавят "Диоклецианови призиви"
Разказът за светеца съчетава житието му с една легенда, предхристиянска по произхода си, но възприета от църквата и включена в канонична икона със сюжет: Свети Георги убива змея. Според житието на светеца, мъченичеството му започва от момента, в който император Диоклециан издава декрет да бъдат арестувани военните, които са християни. Те се надпреварват да покажат, че не са, за разлика от Георги, който открито се обявява за християнин. Императорът ценял високо качествата му и му предложил да се откаже на всеослушание от вярата си, пък негласно да вярва в каквото иска. Но той бил непреклонен и преди да бъде обезглавен бил подложен на ужасяващи мъчения. Убедеността и стоицизмът, с които ги понесъл, без да спира да се моли на своя Господ, накарали още мнозина да повярват в Христа – сред тях даже е била съпругата на императора, също посечена и почитана като Св. мчца Александра.
Заслужава си да си припомним подвига на свети Георги през 3 век, когато през 21 век чуваме „Диоклецианови“ призиви – бъди какъвто искаш, но само вкъщи, не демонстрирай публично религиозната, етническата или сексуалната си принадлежност с кръст, хиджаб или пък с участие в прайд. Сякаш идентичността е срамна тайна, а не културен образ на човека, който той обръща към другите, за да бъде честен към тях и към себе си. И сякаш толерантността към различните, присъща на либералната демокрация, не е ценностно продължение на християнската любов към ближния, независимо от цвета на лицето му и дори от вярата му.
Всеки флирт със злото и насилниците се наказва
Легендата със змея (олицетворение на Сатаната) от своя страна ни подсказва как трябва да се борим със злото. Змеят живеел на остров в езеро близо до град Вирит (днешен Бейрут) – често излизал оттам, убивал когото му падне, отвличал деца и ги изяждал. След неуспешните опити на войската да го унищожи управителят на града в отчаянието си наредил всяка седмица доброволно да му дават по едно дете, за да се спасят останалите. Илюзорно спасение, защото в последна сметка змеят щял да ги изяде всичките. Но се появил Свети Георги на бял кон, който без колебания се хвърлил в битка с чудовището и смъртоносно го пробол с копието си. Посланието е недвусмислено: няма как да спреш злото, ако се опитваш да го омилостивиш, като изпълняваш желанията му. Това може да стане, само ако не те е страх от него и с вяра и сила сложиш край на злодеянията му.
Тази легенда като че ли е създадена, за да покаже на християнския запад как е трябвало да постъпи с диктаторския режим в Москва. Западът обаче явно изпадна в ролята на паникьосания управител, а ролята на змея пое кремълският диктатор. Защото, ако Путин не беше нахлул с оръжие в Украйна, за да избива включително и жени, и деца, сега щяха да са живи над половин милион души, които до 2022 година са ходили на работа, любили са се, смеели са се… При това те са жертвани с един негов подпис не за друго, а за да изглежда достатъчно страшен и в допълнение с ядрените си заплахи да принуди Запада да отстъпи пред генералната му цел – създаването на нов световен ред, който да представлява връщане към старото съветско господство. Според този план либералната демокрация трябва да бъде отменена от собствените си уплашени граждани и властта и на Изток, и на Запад да попадне в ръцете на автократи, които в сделки помежду си необезпокоявани да си преразпределят света.
Повечето от политиците на Запад дълго време сякаш бяха слепи за доста прозрачните намерения на Путин и не само не му оказваха съпротива, а направо му съдействаха, като наливаха средства в руската икономика, не предприемаха ефективни санкции след незаконното узурпиране на Крим, колебаеха се, когато Русия нападна Украйна, доколко точно да я подпомагат, допускаха гледната точка на агресора да звучи равнопоставено с тази на жертвите му. Ситуацията напомняше за опита в навечерието на Втората световна война Хитлер да бъде омилостивен, като му се предоставят „без бой“ територии от Чехословакия, от което само нарасна куражът му да започне войната.
Целият този флирт със змея нямаше как да не доведе до тежък пробив в евроатлантическата сигурност и дълбока криза на демокрацията, добили израз в убедителния избор за втори мандат на Доналд Тръмп. И трябваше с неудобство да станем свидетели на гротескните му маневри да спре инвазията в Украйна, като обвини за нея потърпевшите в лицето на Зеленски, без да каже и дума срещу насилника Путин.
Трябва да можеш да разпознаеш доброто
Има обаче още една сюжетна линия в легендата за Свети Георги – въпреки победата му, виритчани продължавали да се плашат от змея. Тогава Свети Георги им казвал, че е изпратен от Господ Иисус Христос, за да ги избави от злото и те му повярвали, покръстили се и станали християни. Посланието е, че за да се освободиш от злото, трябва да разпознаеш доброто и да му се довериш.
Кой може да изпълни ролята на Свети Георги във все по-плашещите днес международни отношения? Най-много, разбира се, му се иска на Тръмп, който се е устремил към Нобелова награда за мир, и като че ли напоследък се готви да се противопостави на Путин, защото започна да си дава сметка, че руският президент няма никакво намерение да спре инвазията си в Украйна. Стига това да не е пореден епизод от сценарий, съчинен от КГБ, в който Тръмп участва от самото начало. На такава мисъл навежда абсурдната му идея, че за да стане Америка отново велика, трябва да се откаже от функцията си на световен лидер на демокрацията, която именно я направи велика.
Затова много по-вероятно е Европа, която не се поддаде на провокациите на Тръмп, да убие змея и да съхрани либералната демокрация, след като тя победи двете кръвожадни диктатури на 20 век – фашистката и съветската, и сега ѝ предстои да се изправи срещу нов дубъл на втората. А шансът на България да оцелее е в това да разпознае доброто, както в геополитически, така и във вътрешнополитически план и да му се довери и да го подкрепи. Не е трудно – то личи по това кой е защитник на либералната демокрация, без да се смущава от воя на платените ѝ оплаквачки и нищо, че плъховете панически напускаха кораба ѝ.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.