Защо българската държава е толкова лош стопанин?

Преди години в един от най-престижните квартали на Мексико Сити се намираше някогашният български културен център - елегантна триетажна сграда със стотици квадратни метра разгъната площ и чудесен двор около нея. Това беше един от многото български имоти там. Години наред това архитектурно бижу, разположено в центъра на мегаполиса, се е разпадало пред очите на околните, за да се превърне в опасна за съседите развалина. Когато посетих мястото, върху плоския покрив бяха поникнали дървета, а вътре вирееше свърталище на екзотични екземпляри. 

По онова време същата беше картината и в Люксембург, където имотът на българското дипломатическо представителство в лъскавата барокова столица приличаше на водната кула във Вуковар след битката през 1991 година.

Това са само два примера от недалечното минало, които могат да илюстрират нехайството, с което държавните институции се отнасят към своите "златни кокошки". Поради неспособност да ги отглежда държавата най-често е склонна да ги заколи, да изяде месото и да приключи с тази тегоба.

Българската държава е много лош стопанин

Българската държава е лош стопанин, даже много лош стопанин. Тя нехае за своята собственост и не умее да я управлява в интерес на обществото, Държавата - съвкупното управленско тяло, колкото и да е неточно това събирателно - е нещо като обобщен образ на злата мащеха от приказките на Шарл Перо, която е отгледала в пазвата си корупционно отроче и за другите "деца" не я е грижа.

Собствеността на държавата извън България е голяма тема, достойна за отделно разследване. Същият подход обаче е заложен и в неотдавнашното решение на правителството да се раздели с 4400 имота вътре в страната.

Нова програма, нов хаос

Преди малко повече от месец Министерският съвет прие "Програма за упражняване правата върху имоти - държавна собственост и върху имоти - собственост на държавни публични предприятия". В нея се казва, че "неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени."

Предвижда се постъпилите от тези продажби пари да бъдат депозирани във фонд "Благоустройство", който да бъде създаден към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Наглед чудесно. Но ако разлистиш темата, си даваш сметка, че е подходено хаотично или както още се казва - от краката за главата.

Фонд "Благоустройство" няма. Парламентът следва да приеме съответните законови промени, за да може да се създаде подобна структура. А освен, че трябва много добре да бъде измислено как да функционира тя, което не е задача за седмица-две, съвсем не е ясно дали изобщо ще се случи това и ако се случи - кога може да се очаква народните представители да гласуват необходимите законови промени. След година? След две? А къде ще са дотогава парите от тези постъпления, кой ще отговаря за тях, кой ще ги проследи…  

Защо е цялото това бързане?

Една от възможните хипотези е допускането, че отговорът на този въпрос е свързан с приемане на еврото. Имотният пазар е прекрасно място за пране на пари. След 1 януари 2026 година става трудно да се изсветляват неясни парични потоци и в спешен порядък е "хитро" те да бъдат внесени някъде. Дали е спекулативна или не, такава теза витае във въздуха. Но дори бързането да не е свързано с никакво корупционно намерение, то за всички е ясно, че подходът е доста сбъркан.

В становище, подготвено от "Екипът на София", са посочени проблемни сфери и рискове от злоупотреба при управлението на държавната и общинската собственост. Те би трябвало да мобилизират професионалните гилдии и контролните органи, които да следят процеса да бъде прозрачен и в интерес на обществото. 

Ако в момента се прави нещо като инвентаризация на публичната собственост, първият от многото въпроси, на които няма отговор, е кои са тези имоти, по какви критерии са попаднали в списъка, каква е тяхната оценка, имат ли общините, на чиито територии се намират те, нужда от тях? По тези въпроси ДВ разговаря с ръководителя на "Екипът на София" арх. Любо Георгиев:

"Систематична работа няма"

Арх. Любо Георгиев: Държавата работи от години по проект, свързан със създаването на единен регистър на държавната и общинската собственост, където да се описва не само, че такъв имот съществува -  ние и сега имаме кадастрална карта, а за какво се ползва този имот, как се ползва, наема ли се, отдава ли се, изпълнява ли заложените цели в съответствие с приетите стратегии от държавата. Това трябва да бъде първата стъпка, а оттам нататък, когато напълно се изясни тази картина, да започне диалог с общините. На министерствата беше даден един месец срок, в който не само да съберат информация за своите имоти, ами да ги категоризират - как се използват, какви функции изпълняват. И съответно да определят от кои искат да се отърват. Което, ако има систематична работа по управление на имуществото, може да бъде направено. Но такава няма. Отделни личности в ресорното министерството е трябвало да преценят кой актив е с отпаднала необходимост. Без да има критерии за това.

Няма диалог, в който се вижда държавата какво притежава, как го класифицира, защо го класифицира като ненужно или много ценно? И ако е решила, че по някаква причина това е с отпаднала необходимост, да пита първо община "Абе вие искате ли го, възнамерявате ли да направите нещо?" Защото по закон държавата може да прехвърли безвъзмездно имущество на общините.

Няма и процес, в който общините казват: "На нас това ни трябва за тези и тези цели". И това е прекрасна възможност за договорки, за услуги, в които на едни общини повече се дава, на други по-малко и тази липса на публичност създава възможност за спекулация и облагодетелстване.

ДВ: Какъв е правилният начин да се случва този диалог между държавата и общините?

Арх. Любо Георгиев: Ако е искрено желанието на държавата да подпомогне общините, които имат нужда от пречиствателни станции, паркове, детски градини, инфраструктура и пр., първото нещо, което трябва да направи, е да ги попита има ли държавни имоти, които им трябват. Това е първият разговор, а не дайте да продаваме.

Такива имоти има. Ще дам пример с идеята за реализация на зеления ринг в София. Става дума за създаване на кръгов парк в столицата, част от трасето на който преминава по бивши жп линии, които са държави и не се използват от 40, 50, 60 години. За да може да се изгради зеленият парк, държавата трябва да ги прехвърли на общината или да ги отдаде с право на ползване за определен период от време. От опит знам, че този процес продължава с години, при това за някакви мини, мини имотчета, за да се стигне до това общината да може да прави нещо. Т.е., ако е искрена в намерено си да подпомогне на общините, държавата няма да ги поставя в такава ситуация, а ще направи процеса по-бърз.

За целта обаче е необходимо да създаде въпросния регистър, който всеки един човек - и без да е специалист - да може да го прочете: да "скролнe" върху онлайн картата, да "цъкне" на имота и да види държавен ли е, чие министерство го стопанисва, за какво се използва в момента, от кога стои празен, а ако го дават под наем или на концесия, какви са постъпленията. Това ще даде информация не само на обществото, а и на държавата, за това с какво разполага и как се експлоатира то. И активите, които не се стопанисват правилно или имат потенциал за по-голяма доходност, не да се продават, а да се управляват. Така трябва да се прави. А не да се отървеш от имота и да изгубиш възможността "да доиш тази крава". Край. Заколил си я. Изял си я и толкоз.

Има много примери за безотговорно поведение. Но има и обратните примери. В становището на "Екипът на София" сме цитирали какво правят в Швеция и в Сингапур. Става дума за компании, създадени от държавата, които стопанисват държавни ресурси, работят на пазарен принцип и печалбата отива за социални дейности.

В Сингапур държавната компания, създадена с такава цел, се казва TEMASEK. Започнали са от малко и са станали конгломерат. TEMASEK е най-големият собственик на земя, притежава Singapore Airlines и пр. Парите от печалбите отиват за постояването на социални жилища и за детски градини. Така се прави.

ДВ: Защо българската държава е толкова лош стопанин?

Арх. Любо Георгиев: Защото често хората, които я управляват, имат различни цели от публичното благо. Държавата може да бъде добър стопанин при правилна структура и правилна мотивация на властимащите. Аз не мисля, че ние сме марсианци - щом на други места в света може да се получи, и тук може да се получи. Зависи от нас.

ДВ: Как си представяте обществения контрол? Говорим за 4400 имота. Това е огромен ресурс. Как може обществото да следи процесът да бъде прозрачен, а не да бъде метод за задкулисни разплащания, корупционни схеми и прочие спекулации.

Арх. Любо Георгиев: Единственият начина е чрез разгласа, чрез коментари в медиите, писане в социалните мрежи, споделяне на статии, на линкове, анализи - като това, което сме написали от "Екипът на София". През вдигане на шум. Едва когато нещо започне да става неудобно и да се отразява зле на имиджа на началниците, едва тогава има вариант процесът да бъде спрян, някой да се намеси, за да го промени и да го промени така, че резултатът да е в публична полза.