"Все още съм човек, макар че прося": Две съдби от Германия
26 август 2025
Германия е сред най-богатите държави в Европа. Въпреки това просяците са обичайна гледка в големите градове. Последният изход за тези, които не успяват да се справят финансово, е да молят чужди хора за пари. Клод например е имал добра работа преди пандемията, Сесилия е отгледала шест деца. Но сега и двамата са на улицата и броят всеки цент или евро. Често получават щедра помощ, но са били и обект на обиди или на враждебно отношение.
Клод и Сеселия от Берлин
Пенсията на Сесилия изобщо не ѝ стига – затова обикаля социалните кухни в търсене на храна. А пари се опитва да изпроси по спирките на берлинското метро. Бездомният Клод е в инвалидна количка. Той обикаля заведенията на берлинския квартал Нойкьолн – с надеждата да получи храна, но и дрога, без която не може.
„От четири години съм отново на улицата, а преди имах жилище в района. Познавам го и обикалям все едни и същи места – имам си определен маршрут“, обяснява Клод. Той не крие, че дори и сред просяците имат сериозна конкуренция, същевременно споделя, че 40-50 евро дневно му стигат.
Преди пандемията Клод работел като осветител, но след като изгубил службата си, изпаднал в наркозависимост и стигнал до улицата. В един от баровете, в които влиза, клиентите отказват да му дадат по някоя и друга монета: „Съжаляваме, вече минаха няколко души преди теб“.
В търсене на безплатна храна
Сесилия от своя страна се стреми да обиколи колкото може повече социални кухни – да получи повече храна, за да ѝ се налага по-малко да проси. Понякога нощува при роднини, но по-често преспива в палатки заедно с други жени – бои се да остане сама.
Тя отгледала шест деца, работила е като фризьорка, но е оставила професията си с раждането на първото дете. Подобно на много други хора от улицата, жената разчита на помощта на градските власти – финансово, но и социално. Клод пък току-що е получил от социалните служби стая, в която да се настани – с идеята постепенно да сложи край на просията, което без сигурно убежище е почти невъзможно.
Клод е прикован в инвалидната количка от половин година – след инфекция на краката. Новата му стая е в друг квартал на Берлин и му се налага да си създаде нова среда. „Трябва да потърся подходящо място за просене в новия квартал.“
Под границата на бедността
Както сочат статистическите данни – около 13 милиона души в Германия живеят под границата на бедността, и то въпреки че някои от тях работят или получават държавни помощи. Често това са самотни родители, жени или дори семейства с деца. Ако се натрупат дългове, при загуба на работата или продължително заболяване, често единствената им възможност остава просията, посочва пред ДВ Сюние Ханзен от социалната служба на една от берлинските гари.
„Хората се срамуват от това, което им се налага да правят – това не е нещо, с което се свиква. Защото реакциите на минувачите често са много неприятни. А и действително става дума за омагьосан кръг – когато трупаш нови и нови негативни емоции, ти става все по-неприятно.“ За жените пък е и опасно – те по-често са изложени на риск от насилие и често се опитват да останат незабележими на улицата.
Просията в Германия е разрешена – но на много места се опитват все повече да я изтласкат от центъра на градовете. В Хамбург или в Мюнхен например е забранено да се проси в центъра и в метрото – под заплахата от глоби и прогонване. В Берлин градските власти не са толкова стриктни – те залагат повече на комуникацията, отколкото на забраните.
Молбите на Сесилия за някое и друго евро често се натъкват на отклик, но – както разказва – нерядко я отхвърлят или обиждат. „Неведнъж са ми казвали – гледай си работата и се махай. В тези случаи просто продължавам пътя си – какво друго мога да направя?“. Жената споделя пред ДВ, че би искала да купи бижута на дъщерите си, но те са твърде скъпи, за да си го позволи. Понякога успявала все пак да купи играчки на внуците си.
"Все още съм човек, макар че прося"
Понякога хората са по-щедри, друг път казват: „Не мога повече – ти си вече третият, който идва да ми иска пари“. Но на Клод и до днес не му е лесно да моли за пари. Алкохолът му помага да се поотпусне – и да потисне срама си. „Все още съм човек, макар че прося. И мисля, че мога да запазя някаква част от достойнството си“, казва той.
Това са историите на Сесилия и Клод: двамата, чийто живот показва колко остра нужда от помощ имат хората на улицата – включително и в богата Германия.