V-1: Къде е произвеждано "чудодейното оръжие" на Хитлер

Мариентал се намира в долината на река Ар, в живописна област в Германия, пълна с лозя. Нищо не напомня за трагичните събития, случили се там пред 80 години. А именно там се е намирал лагерът „Ребщок“ („Лоза“). Историкът Волфганг Гюкелхорн, който е автор на книга за лагера, изтъква пред ДВ, че съдбата на тази 1500 души, които са преживели там истински страдания, не бива да бъде забравена.

През 1943-1944 година там се е намирал един от външните лагери на нацисткия концлагер Бухенвалд, в който затворниците са били принудени да работят във военното производство. Те са произвеждали т.нар. „оръжие за възмездие“ – вкл. ракетите, с които Хитлер е искал да унищожи Лондон и други европейски градове.

Производство на оръжие за хитлеристките войски

В края на 1941-ва година САЩ влизат във войната срещу нацистка Германия и нейните партньори в хитлеристката коалиция – Италия и Япония. Авиацията на западните съюзници започва да нанася въздушни удари по територията на Хитлерова Германия, за да я отслаби. „През 1943 година небето над Централна Европа принадлежи на британските и на американски ВВС. От въздуха те са унищожавали не само пътищата, важни за логистиката на Третия райх, но и неговата военна промишленост, както и енергийни обекти“, разказва Гюкелхорн.

В отговор Хитлер решава да създаде „чудодейно оръжие“, както го е наричала нацистката пропаганда, което да може да поразява най-вече цели във Великобритания. Става дума за крилата ракетата с обсег до 500 км Фау-1 (V е началната буква на германската дума Vergeltungswaffe - „оръжие за възмездие“), която е можела да носи до 1000 кг експлозив. Тя трябвало да се произвежда край Хановер – с труда на концлагеристи. Първата бомбардировка с V-1 над Лондон е извършена на 13 юни 1944 година.

Освен нея обаче още в началото на 30-те години на миналия век германските инженери започват да разработват проект на първата балистична ракета със среден обсег, наречена V-2. И с нея впоследствие са извършени бомбардировки над Лондон, както и по освободените междувременно от съюзниците Антверпен и Париж.

През август 1943 година нацисткият режим решава да започне производството на V-2 в подземни фабрики, защитени от ударите на британската авиация. „Долината на река Ар се оказва подходящо място и там в два от тунелите в Мариентал започват работа 1500 души – лагеристи от Бухенвалд и други принудителни работници“, разказва Волфганг Гюкелхорн.

Военни фабрики в тунели

В края на Първата световна война в този район са били построени пет железопътни тунела, които никога не са били използвани по предназначение. „От 1936 до 1943 години тунелите са били използвани за отглеждането на печурки. През лятото на 1943, когато Втората световна война е в разгара си, нацистите решават да използват тунелите за военно производство. Извършени били съответните строителни, монтажни и другите работи, прокарано било електричество и т.н.“, обяснява за ДВ историкът Гюкелхорн.

За тези дейности първоначално били привлечени местни хора, след което към тях били добавени 500 интернирани италианци и 120 принудителни работници от Нидерландия. Те издигнали в Мариентал 11 каменни бараки за персонала и затворниците от бъдещия лагер „Ребщок“. „През август 1944 година там са били разположени над 200 затворници от Бухенвалд – поляци, французи, руснаци, чехи“, разказва Гюкелхорн. А след Втората световна война, вече по време на Студената война, на същото място е бил построен т.нар. „правителствен бункер“, който е трябвало да служи за укритие на висшето политическо ръководство на Западна Германия в случай на ядрена война. Обектът е бил напълно секретен. През 1997 година бункерът е бил закрит, след като било преценено, че от него вече няма нужда.

Лагерът „Щефан“ и производството на V-1

В три други тунела в долината на Ар през лятото на 1944 било решено да се произвеждат ракетите V-1. Изграден бил втори лагер, който бил наречен „Щефан“, но производството на ракети в него така и не започнало – междувременно съюзниците вече били завзели Аахен, Хитлеровите войски отстъпвали.

Хитлер възлагал големи надежди на оръжието-чудо, но V-1 и V-2 така и не успяват да повлияят на хода на войната. Те не били особено точни, много от ракетите просто не стигали целите си. По градовете във Великобритания, Белгия и Франция са били изстреляни общо 22 000 ракети V-1 и три хиляди ракети V-2. От тях най-много е пострадал Лондон, а в заводите, работещи по време на нацистката диктатура по тази програма, загиват над 20 000 лагерници и принудителни работници.

***