В Одеса не искат паметници на Пушкин и Висоцки

Кои улици да бъдат преименувани? Сега ли да стане това или след края на войната? Да се събарят ли паметници или да бъдат оставени? И кои точно? Какво например да се прави с паметника на Пушкин, който и досега стои точно срещу кметството в Одеса?

Русия продължава да унищожава историческия център на града, а през това време се водят все по-остри спорове за изпълнението на Закона за деколонизацията, чието официално име е Закон за осъждане и забрана на пропагандата на руската имперска политика в Украйна и деколонизацията на топонимите, влязъл в сила през юли 2023 година.

Каква е същността на закона?

Този закон предвижда ликвидирането на руската имперска символика от публичното пространство – паметниците, символите и топонимите от времената на Московското царство до съвременна Русия. Артьом Карташов, който е член на работната група по деколонизацията към Областната военна администрация в Одеса, разказва от какви критерии са се ръководители при определянето на историческите фигури, попадащи под действието на закона: „Дали човекът е заемал определени длъжности в управлението на империята, дали е свързан с установяването на съветска власт на територията на Украйна или с пропагандата на комунистическия режим, дали е свързан с преследването на участниците в борбата за независимост през 20 век“.

Има обаче и изключения – ако съответната личност едновременно е защитавала правата на украинския народ, развивала е украинската национална държавност, науката и културата.

Писмо до ЮНЕСКО

На тези критерии отговарят над 400 имена на улици и 19 паметника в Одеска област, около които и започват споровете. Някои от културните дейци в Одеса са се обърнали към ЮНЕСКО с молбата решението за съдбата на културното наследство на града да се отложи до края на войната.

Изкуствоведът Кирил Липатов, който е един от хората, подписали писмото, казва пред ДВ следното. „Ясно е, че събитията от последните десет години, и особено от последните три, изискват промяна на отношението към тази „неудобна памет“. Но той смята, че „сега пред украинската държава и украинското общество има по-актуални и по-важни въпроси и предизвикателства, отколкото да се решават тези неудобни въпроси, които съществуват във всеки град“.

Според Липатов демонтирането на имперските паметници не е в състояние да изтрие от умовете на хората имперските стереотипи. А и вместо да бъдат събаряни, може в публичното пространство да се добавят нови паметници в чест на украински дейци на изкуството и културата, свързани с Одеса.

Историкът Тарас Гончарук на свой обръща внимание на това, че често дейците, на които са били вдигнати паметници в Одеса с руски средства, всъщност почти не са били свързани с историята на града. Той дава пример с паметника на Владимир Висоцки, премахнат през декември миналата година. „Това е московски актьор, известен в Съветския съюз. Тук той просто е участвал в снимки.“ За сметка на това няма паметник на известния украински режисьор Александър Довженко или на украинския писател Юрий Яновски.

За и против премахването на паметниците

Критиците на деколонизацията в Одеса смятат, че преименуването на улици и демонтажът на паметници представлява унищожение на културната памет на града. Одеският журналист Леонид Штекел сравнява тези действия с действията на хунвейбините в Китай, с чиято помощ Мао успява да проведе „културната революция“. За да обърне вниманието към проблема, Штекел организира акции против премахването на паметниците в Одеса. Според него са били преименувани улици, носили имената на писатели, които са били гордостта на одеската култура като Илф и Петров, Бабел или Паустовски.

И Бабел, и Пушкин попадат под критериите на закона за деколонизацията, казват членовете на работната група към Областната администрация. Артьом Карташов обяснява например за Исак Бабел, че той е бил чекист, както сам признава, възхвалявал е съветска власт, установявал я е на територията на Украйна и е преследвал участниците в движението за независимост през 20 век.

Представителят на Украинския институт за национална памет Александър Городилов пък казва, че „не можем да възпитаваме украинците, пострадали от тази страшна война, с фигури като Пушкин или Бабел“, давайки примери с техни произведения, които за него са класически „руски свят“.

Същевременно експертите изтъкват, че след демонтажа всички тези паметници няма да изчезнат от културното пространство – ще се пазят в музеи и експозиции, както е прието навсякъде в Европа. Става дума само за отмяна на глорификацията, защото не всеки писател трябва да бъде героизиран.

Още по темата - в това видео от архива на ДВ: