"В Новосибирск още играят две мои пиеси, но без името ми"

Тимофей Кулябин е роден през 1984 година в Ижевск. Прочутият театрален режисьор напуска Русия през 2022 година заради Путиновия режим и несъгласието си с войната в Украйна.

Кулябин ще постави в Народния театър в София една от култовите класики на постромантичния реализъм и психологизъм от края на XIX в. - "Хеда Габлер" от Хенрик Ибсен. Премиерата е на 31 май 2025 на Голяма сцена, а в главните роли са Дарин Ангелов, Радина Кърджилова, Бойка Велкова, Ана Пападопулу, Деян Донков, Иван Юруков и Албена Ставрева.

ДВ: Как бихте коментирали факта, че сте емигрант от режима на Путин и в голяма степен сте канселиран в Русия?

Тимофей Кулябин: Това е факт, не зависи от моите чувства. Ще ви кажа нещо смешно - в Новосибирск още играят две мои пиеси, но без името ми. Представете си афиш, в който са изброени актьорите, но няма режисьор.

Заедно сме почитатели на Брехт (включително докато е в Дания), което ми подсказва отново темата за културния емигрант. Какво мислите?

Тимофей Кулябин: Това всъщност е темата за авторитаризма, която при нас, като руснаци, се завърна с определена жестокост. И сега в Русия всички теми по въпроса отново са налице - цензурата и всички класически проявления на авториторизма. Нищо ново.

А вие сега сте забранен ли в Русия, да уточним?

Тимофей Кулябин: За мен в момента не е възможно да се върна в Русия, дори и да искам - защото имах няколко изявления срещу инвазията в Украйна, антивоенни. А това днес в Русия е забранено.

ДВ: В подобен случай аз казвам, че има поне две различни Русии. Съгласен ли сте?

Тимофей Кулябин: Абсолютно. Страшно много артисти, хора от културата, дори политици трябваше да напуснат Русия. Но те все още са част от руската култура въпреки принудителното изгнаничество. Един от проблемите е, че хората в Русия нямат достъп до тази изнесена навън руска култура.

ДВ: Имам една теория, че трябва да правим разлика между руския "spiritus”, т.е. руската култура, и руския "imperium”, т.е. руското властово имперско мислене.

Тимофей Кулябин: Чудесно, но знаете ли - аз не вярвам в колективната отговорност. Моето усещане е, че всички пропуснахме нещо в първото десетилетие на новия век, така че може и ние да имаме вина за всичко днес. Сложен казус поставяте.

ДВ: Да обсъдим вашата Хеда, с която ще запознаете публиката в София. Как бихте я описали? Защото често е била наричана "невротичка" и дори "най-лошата изобщо при Ибсен", макар да е една от най-великите драматични женски персонажи в театралната драматургия.

Тимофей Кулябин: Тя е хем артистична, хем - както знаете - накрая се самоубива. В моята версия самоубийството е сякаш нейният последен "пърформанс". Целият ѝ живот преди това, впрочем, го разглеждам като вид "пърформанс", който започва още от женитбата ѝ.

ДВ: Къде да ровим тук за по-дълбокия мотив - в скуката, в умората от света, във фрустрацията?

Тимофей Кулябин: Може много да се каже, но аз я разглеждам основно като феминистка съвременна икона, която с един последен жест, шоу-жест, иска да си отиде като вид "звезда". Тя ни подсказва за това, защото насочва пистолет към главата си всеки ден, за да ни подскаже колко е непоносим брачният живот.

ДВ: Тихият ѝ бунт?

Тимофей Кулябин: Да, и никой не знае за него. В това е една от завръзките.

ДВ: Да я разглеждаме ли простичко като непоправимо нещастна, вероятно депримирана?

Тимофей Кулябин: Може, но в основата е фактът, че нейното е бунт срещу брака и въобще тогавашните обществени норми. Една от разликите в нашия спектакъл спрямо класическата идея на Ибсен е, че тя дотолкова вече не може да изтрае, че се самоубива дори ден по-рано. Има и допълнителна завръзка в това как тя се снима в продължение на цяла година, сякаш регистрирайки собственото си пропадане в лудостта. Да кажем, че моят вариант е леко осъвременен психологически.

ДВ: Т.е. модернизирате оригиналния текст?

Тимофей Кулябин: Не чак толкова много, не си играем с него, просто сме осъвременили езика. Но нека не ви издавам всичко. Ще кажа само, че моят прочит на пиесата се случва в наши дни. Сменихме някои имена на герои и т.н., защото вярвам, че подобна класика позволява известна режисьорска игра.

ДВ: Добре, какво все още ни прави human в днешната дигитална реалност?

Тимофей Кулябин: Не се страхувам от изкуствения интелект, ако ще говорим за технологии. Той няма да промени театъра като такъв, самото поставяне на пиеси. Театър е имало дори преди електричеството, на свещи. Не смятам, че технологиите могат да променят смисъла и значението - може би само формите. В театъра може да се случат невероятни технологични неща, но това няма да промени смисъла му.

ДВ: Т.е. не ви е страх, че съвсем скоро ще е възможно да има изкуствен интелект, който чудесно позира като Тимофей Кулябин?

Тимофей Кулябин: Възможно е, кой знае, но в крайна сметка вярвам, че никой не може да замени режисьора или актьора на сцената. Имаше вече такива опити - за дигитализиране на театъра, но те не доведоха до нищо. Ще се случи по един или друг начин - да, но едва ли ще стане мейнстрийм. Нищо не е по-интересно от живия актьор, който влиза в образ.

ДВ: Кой е вашият идол в театъра?

Тимофей Кулябин: Да кажем, Чехов. Между другото, той има нещо общо с Ибсен - критическият реализъм. Но Антон Павлович вкара психологическия анализ в своите пиеси, а и намери нова мотивация за своите герои. Плюс, че някак промени цялата форма.

ДВ: Хуманизира театъра?

Тимофей Кулябин: Чудесно казано, да.

ДВ: Коя е любимата ви от трите сестри на Чехов?

Тимофей Кулябин: Ирина. Толкова е pure.

ДВ: Благодаря и успех на пиесата!

Тимофей Кулябин: И аз благодаря.