Раждат бебета за Китай: Одисеята на сурогатните майки

Аля и Наталия (имената са променени) се страхуват за живота си. Посредници, които търсят сурогатни майки за китайски поръчители, оказват натиск над двете жени от Казахстан – защото явно са си позволили да задават твърде много въпроси около раждането на децата.

Посредниците са им отправяли заплахи по време на бременността, както и когато те изразили нежелание да подпишат декларация за отказ от децата. Най-късно в този момент на жените им станало ясно, че вероятно имат работа с престъпници и с търговци на хора.

Същото се случва с още шест сурогатни майки – всички те са между 25 и 30 години, живеят под наем, имат деца, разведени са и нямат постоянни партньори и доходи.

Реклама в Инстаграм, ТикТок и други социални мрежи

Всички те са попаднали на обяви в социалните мрежи, които обещават между шест и осем милиона тенге (между 9 000 и 13 000 евро) за сурогатно майчинство, плюс безплатно жилище и 500 евро месечно по време на бременността.

„Видях такава обява и в Инстаграм, и в ТикТок“, разказва Аля пред ДВ. „След моето обаждане комуникацията се водеше през WhatsApp. Изпратиха ме в частен център за репродуктивна медицина и след прегледите ме посъветваха трансферът на ембриона да бъде направен не в Казахстан, а в Китай.“

Същата препоръка била отправена и към Наталия. „Лекарите в медицинския център казаха: „Тук ще получите шест милиона тенге, а там осем. Освен това ще прекарате две седмици безплатно в Китай, където здравеопазването е по-добро“. За мен два милиона тенге са много пари, затова се съгласих“, разказва тя.

Напускането на жилището е нежелателно

Само че трансферът на ембриона при Наталия се извършил не в Китай, а в Камбоджа. „От Алмати бях отведена в Пекин, а оттам – в Пном Пен. Не знаех накъде пътуваме, защото прозорците на автомобила бяха затъмнени. Но беше много висока сграда. Там бе предприета интервенцията и там бях настанена“, споделя Наталия.

Аля остава в Пекин. „От летището ме закараха в хотела, на следващата сутрин ме взеха оттам. Трябваше да им дам мобилния си телефон, а прозорците на колата бяха закрити – не знаех накъде пътуваме. След продължително пътуване спряхме в нещо като гараж. Не беше уютно. Бях заедно с още две жени, покриха ни главите и ни дадоха дрехи, показаха ни без думи накъде трябва да вървим“, спомня си тя. Операцията продължила 15 минути и напомняла по-скоро преглед с ултразвук.

Аля и Наталия казват, че след трансфера на ембриона заедно с други жени от Русия, Узбекистан и Киргизстан са останали една седмица в медицинските центрове, след което ги върнали в Казахстан. Наталия била настанена в къща извън Алмати, а Аля – в жилище, наето от предполагаемите китайски поръчители. И на двете били правени редовни лекарски прегледи, а напускането на жилището било нежелателно. В къщата с Наталия живеели още 20 сурогатни майки с децата си, Аля деляла жилището с още три жени. При тях трансферът на ембриона бил направен в Лаос.

Неясни договори и заплахи

Наталия разказва, че когато започнали родилните болки, медицинският персонал не ѝ обърнал никакво внимание. Тя трябвало сама да си извика такси и да отиде в държавната АГ-клиника. „Родих детето и то бе записано на мое име. Три дни по-късно две бавачки на китайските клиенти го взеха и казаха, че ще го отведат в Китай. Не знам какво се е случило с бебето. От мен бе поискано да подпиша декларация, че се отказвам от него.“ Договор обаче не е бил подписван. Както споделя Наталия – само една от жените край нея била подписала такъв договор. Някои от сурогатните майки били заплашени, че няма да им се плати, както и – че няма да им бъдат поети разходите за операцията и пътуването. Жените били много наплашени.

Аля разказва, че на шестия месец от бременността ѝ лекарите предположили, че детето е със Синдром на Даун. „Посредниците ми казаха, че аз нося вината и затова няма да получа пари – даже трябва аз да им плащам.“ Следващите прегледи показали, че детето е здраво, но заплахите не секнали: тя трябвало да отиде да абортира в Шимкент или Бишкек.

Какво казват адвокатите на сурогатните майки

Адвокатите Албина и Асамат Бекулови, към които се обърнали жените след оказания от страна на поръчителите натиск, били поразени. „Организацията, при която са подписали жените, е регистрирана официално само като доставчик на медикаменти“, казва Алина Бекулова пред ДВ. Асамат Бекулов допълва: сурогатното майчинство в Казахстан е позволено, но документите определено нарушават действащото право. „В договора трябва да бъдат посочени биологичните родители – брачна двойка, чиито имена да бъдат вписани в свидетелството за раждане. Вместо това там се явява само някаква фирма. Данните за регистрацията на бременността или за обезпечаването на сурогатната майка изцяло липсват – тези хартии нямат никаква стойност.“

Според Асамат Бекулов е възможно да става дума за търговия с малолетни, тъй като е неясно къде в крайна сметка са се оказали децата на сурогатните майки. Адвокатите се опасяват, че жените са попаднали в ръцете на международна престъпна групировка, която може да злоупотребява с децата за незаконна трансплантация на органи. От проучванията на адвокатите е станало ясно, че мрежата се простира от Китай през Русия, Казахстан и Киргизстан до Грузия и Югоизточна Азия. Междувременно те са внесли жалба от името на жените.

"Сурогатното майчинство не може да се отмени"

Президентът на Дружеството за репродуктивна медицина в Казахстан Вячеслав Локшин също смята, че е възможно жените да са станали жертва на международна престъпна банда. Легалното сурогатно майчинство в Казахстан е регламентирано и има определени тарифи, подчертава той. „При нас сурогатните майки получават около десет милиона тенге (към 16 000 евро), всичко се регистрира и се заверява нотариално – без пътувания в чужбина.“

Експертът не изключва вероятността тези посредници да получават повече. „Те искат между 15 и 20 милиона тенге, но плащат на жените само шест милиона, останалото го прибират.“ Сурогатното майчинство обаче няма как да бъде забранено, смята той. „Забраната само би довела дотам, че още повече жени ще заминават за чужбина.“