Спортът в нацистка Германия: расизъм и пропаганда

Спортът е играл важна роля за националсоциалистите, които, впрочем, са предпочитали да говорят за "физическо възпитание". Ключовата цел е е била да се стимулират доброто здраве и активността на нацията – в името на продуктивната икономика, а и на войната. Индивидуалният спорт е бил на заден план.

"Безстрашна и безпощадна младеж"

За нацистите в Германия важен е бил преди всичко колективът - масата, т.нар. „народно тяло“, за което всеки германец е бил длъжен да допринася лично. Според нацистката идеология основно значение са имали силата и способността за защита на индивида, а и на нацията.

„Слабостта трябва да бъде ликвидирана“, гласи цитат, приписван на Адолф Хитлер. „В моите партийни школи ще израсне младеж, от която светът ще се плаши. Искам способна на насилие, властна, безстрашна и безпощадна младеж. Тя ще се подготвя чрез всякакви физически упражнения.“ Тези упражнения са били задължителни в многобройните масови организации на нацистите като „Млад германски народ“, „Хитлерюгенд“, „Съюз на германските момичета“ или „С радост към сила“. Препоръчително е било също членуването в спортни клубове.

В „Хитлерюгенд“, но и по време на спортните занимания в училищата, физическите упражнения са служели най-вече за приучаването на младежите към войнишките и военните задължения, както и за подбора на тези младежи, които по-късно да заемат водещи позиции във Вермахта.

Иначе нацистите са се отнасяли критично към международния състезателен спорт – особено в ранната си фаза, по времето на Ваймарската република. Те са отхвърляли по идеологически причини интернационалността, олимпийското движение, екипния дух, разбирателството между народите, казва за ДВ историкът Ансгар Молцбергер.

Защо нацистите организират Олимпийските игри през 1936?

Още по времето на Ваймарската република, през 1931 година Международният олимпийски комитет избира Берлин за бъдеща олимпийска столица. А нацистите са били твърди противници на олимпийското движение, което са признавали и открито.

Космополитната идея на олимпийските игри е била несъвместима с техния светоглед, а спортните състезания с хора, принадлежащи към нации, които са били врагове на Германия по времето на Първата световна война, са влизали в противоречие с тяхното чувство за чест. Расистките им възгледи пък не са допускали възможността да се състезават като равни с евреите и „негрите“.

В крайна сметка обаче националсоциалистите си дават сметка – и особено Хитлер – какъв шанс предлагат игрите, за да се представят пред света като миролюбива, открита и модерна държава. Затова нацистите правят пълен обрат – изведнъж започват да се проявяват като привърженици на олимпийското движение, посочва историкът Молцбергер. Освен това идеята е била игрите да се използват за демонстрация на собствената сила, на добрата организация и спортните успехи.

По време на националсоциализма е имало и задължителни спортове като бокса, посочва Молцбергер. Отборните спортове като футбола и хандбала са продължавали да съществуват, но най-вече под знака на способността да се състезаваш в екип, допълва историкът.

Спортната активност на жените също е била със силна идеологическа окраска. Жените са били смятани най-вече за майки и домакини. Но за да могат да изпълнят тази си роля, те е трябвало да упражняват тялото си, да укрепват здравето си и да се учат на дисциплина.

Можели ли са евреите да се занимават със спорт?

Малко след завземането на властта - на 7 април 1933-та е приет закон, който забранява на евреите, политическите противници и на всички, които не са арийци, да работят като държавни служители. Този т.нар. "арийски параграф" се разширява впоследствие все повече - за да изтласка изцяло евреите от професионалния и обществения живот: в крайна сметка той обхваща и лекарите, и студентите, и медиите, и културните институции.

Параграфът важи и за спортните организации, но първоначално не се прилага последователно заради предстоящите олимпийски игри. Стремежът е Берлин през 1936 да не породи негативни заглавия в чужбина или да доведе до бойкот. Въпреки това е имало и критики, и призиви за бойкот. Те се увеличават още повече, след като през 1935 г. се приети Нюрнбергските расови закони, които по-късно стават юридическата база за преследването и унищожаването на евреите.

Въпреки това много спортни клубове, чието ръководство е споделяло идеите на националсоциалистите, започват по своя инициатива отрано да прилагат "арийския параграф". Германският футболен съюз е бил по-малко радикален и като начало оставя евреите да участват в отборите, но не и да заемат ръководни позиции във футболните дружества. След Олимпийските игри от 1936 г., ситуацията на евреите в Германия значително се влошава. "След игрите маските вече е можело да паднат", казва историкът Ансгар Молцбергер.

***