Преди 140 години, когато в Пловдив е провъзгласено Съединението на Княжество България с Източна Румелия, България е била сама срещу всички. Сама срещу унизителното високомерие на Русия, която разглежда тази територия като васална губерния, като "авангард против Турция и ляв фланг против Австрия"; сама срещу враждебната реакция на Сърбия, сама срещу недоволството на Гърция; сама срещу първите реакции на австро-унгарското, германското и италианското правителство, които са поканени от британския премиер лорд Солзбъри да обсъдят как да реагират срещу нарушаването на Берлинския договор. Тогава България е сама, но обединена. С ясна посока за едно достойно бъдеще.
Съединението е подвиг
Няма друг акт в историята на страната, който да е извършен напълно самостоятелно, без участие на "велики сили", със съзнание за национална чест; който да е извършен по категоричен и непоколебим начин, като проява на държавническа мъдрост и воля за независимост. Съединението е еманация на българското национално достойнство, смел акт на лидерите на една нация по пътя към нейното модерно вписване в просперираща Европа. В онези смутни времена, на фона на цялата балканска бъркотия, Съединението е направо подвиг.
На 6 септември всяка година от всички трибуни се чуват перефрази на девиза, който е изписан на фасадата на нефункциониращата сграда на Народното събрание "Съединението прави силата".
Ама днес я няма тази сила. Днес го няма това съединение.
140 години по-късно от онзи велик ден в българската история, в центъра на обществения дебат се търкалят всякакви сюжети, съзаклятничества, интриги и комплоти, аранжирани по подходящ начин, за да го няма това Съединение. Днес живеем в Разединението - в среда на остро противопоставяне на евроатлантици срещу евроскептици, на националисти срещу родолюбци, на екстремисти срещу либерали, на русофили срещу русофоби, на свои срещу свои….
Кой и как разединява обществото
Но не видимите разломи, които разцепват ценностно, икономически и геополитически националната тъкан, са в основата на разпада на обществото, а фасадните декларации на лидерите, чиито публични изявления прикриват (впрочем зле) действителните им намерения и истинските им действия. Примерите са много - те са всекидневие.
Модел на механизма за разединение на хората е растящата мрежа от зависимости, които оплитат институции, регулаторни органи, общини, правосъдни структури, трибунали и показват политическата безпомощност на така наречения елит.
Като метафора за скандално-карикатурната подигравка с базисната почтеност на обикновения българин стои изплезена пред микрофоните на репортерите кохорта послушници на един олигарх, санкциониран по Глобалния закон Магнитски, които повтарят като хор от древногръцка трагедия, че всичко, което върши Делян Пеевски, го върши "за хората"…
- "Кои хора, господин Магнитски?", ще попитам.
- "Ами моите хора", ще отговори.
България е завладяна държава. Разединена от онези, които успяха да капитализират наследството на бившата номенклатура, да научат "правилната лексика" на мимикрията и да продължават с опитите да отклонят страната от пътя, по който преди 140 години я поведоха предците ни. А този път е единственият възможен, за да преодолеем националния комплекс за малоценност, да не се чувстваме като васали - пътят на национално достойнство и на възрожденския идеал.
Защо за Съединението се сещаме само на 6 септември, а не през останалите 364 дни от годината?
*** Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.