Ще докарат ли митата на Тръмп света до нова Голяма депресия?

Голямата депресия е наименованието на тежката икономическа криза в САЩ, която започва на 24 октомври 1929 година в "черния четвъртък" с безпрецедентен срив на фондовата борса. През следващото десетилетие (1930-те години) тя парализира цялата световна икономика.

Денят, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи безпрецедентни мита на почти всички основни търговски партньори, също бе четвъртък. Първи този паралел направи дългогодишният директор на Световната търговска организация (СТО) Роберто Азеведо, който в интервю за Би Би Си предупреди за сценарий, подобен на Голямата депресия, пише АРД.

"Спомняте ли си какво се случи през 30-те години на миналия век, когато САЩ повишиха митата със Закона за "Смут-Хоули", а след това другите държави отвърнаха с контрамита? Стигна се до глобална ескалация и само за пет години загубихме две трети от световната търговия", цитира германското издание думите на бразилеца.

Тогава САЩ също наложиха високи мита

Историята уж не се повтаря, но Карстен Бржески, главен икономист за Европа в холандската ING Bank, също вижда някои паралели. Трийсетте години на миналия век се характеризират не само с трудни икономически времена, но и с протекционизъм и мита, е казал той за АРД.

"И тогава американците наложиха мита и принудиха така другите държави да реагират с контрамерки." В резултат на това износът и вносът, а и световната търговия като цяло, се свиха, посочва Бржески. "Тогава пострадаха цели нации. Добре известно е как приключи всичко това".

Централната банка тогава беше в капана на златния стандарт

Главният икономист на "Комерцбанк" Йорг Кремер е по-предпазлив, когато става въпрос за паралели с 1930-те години. Дори размерът на наложените мита сега да напомня за онези времена, икономическата ситуация днес е напълно различна. "Митата не предизвикаха депресията от 30-те години на миналия век, а в най-добрия случай я изостриха. Истинският проблем беше огромният спекулативен балон, който се спука на Уолстрийт", уверява той.

По онова време централната банка не е била в състояние да реагира адекватно, тъй като е била в капана на златния стандарт и не е можела да осигури нова ликвидност. Днес ситуацията е различна, посочва Кремер.

Златният стандарт вече е отменен, което означава, че централните банки могат да печатат нови пари, без да е необходимо те да са обезпечени с физическо злато. Това дава на централните банки по-голяма свобода да се намесват в случай на икономическа криза - например като изкупуват държавни облигации, което от своя страна би увеличило държавния дълг.

Америка се самонаранява

Има и още разлики. Наприемр тази, че 1930-те години се характеризират с масова безработица и социална мизерия. Според Кремер в момента в САЩ има почти пълна заетост. Въпреки това икономистът от "Комерцбанк" предупреждава, че с митата Америка вреди сама на себе си. "Защото тя частично се оттегля от международното разделение на труда, което означава, че в САЩ ще трябва да си произвеждат стоки, които просто са по-скъпи в Америка. И накрая сметката ще платят американските граждани, потребителите в САЩ", посочва Кремер, цитиран от АРД.

А това вероятно ще окаже влияние и върху световната икономика. Защото ако американските потребители се въздържат, това ще се отрази на износителите в целия свят.

Докъде ще стигне всичко това? Дори водещи икономисти, като бившия главен икономист на Международния валутен фонд Кен Рогоф, не могат да се ориентират, посочва още германската обществена медия.

***
Вижте и това: