Разказ за безмерната мъка на един човек и един народ

Когато избухва войната, Константин Хончаров, по това време журналист в ДВ, се връща от Германия в Украйна, за да се присъедини към украинската армия. Това е неговият разказ за преживяното през тези три години:

Нито международните санкции, нито гръмките политически заплахи съумяха да сложат край на военната агресия на Русия срещу Украйна. Владимир Путин не позволи да го спрат дори собствените му загуби. Напротив, всяко поражение на бойното поле кара Русия да търси все нови и нови възможности, вместо да се откаже от войната.

За тези три години видях как се променя руската армия, как се променя бойното поле, как нашите отбранителни сили се адаптират към войната - като жив организъм, който се е озовал във враждебна среда. Украинската армия се научи не само да оцелява в тази среда, но и да я променя в своя полза с помощта на най-новите изобретения. Никоя технология обаче не може да замени най-важното в тази война - пехотинеца, който се бие за родината си въпреки умората, болката и страха.

Никога не можеш да забравиш първия си бой

Човек никога не може да забрави първата си битка на фронта: земята се тресе под краката ти, въздухът се раздира от експлозии, чуват се далечните писъци, пронизителното свистене на шрапнелите, пукотът на горящите къщи. В този момент за първи път усетих истинската война, хаоса, цялата тази жестокост. Спомням си първите залпове - къси, отривисти, като удари по самата реалност. Миризмата на огън и пушек - остра, сярна - изпълваше белите дробове и полепваше по езика. Сякаш десетки фойерверки избухваха наведнъж. Фойерверки без празник - само горчивата реалност на войната.

Кариерата ми в армията започна в разузнавателния взвод на въздушнодесантната бригада, която освободи Херсонска и Николаевска области и се сражаваше в други две - Донецка и Запорожка. Отначало се борехме за всяка позиция, а след това за всяка улица и всяка руина в градовете, разрушени от бомбите и артилерийските набези.

След като бях ранен и месеци наред се възстановявах, ме прехвърлиха в подразделението за радиоелектронно разузнаване. Сега оръжието ми е не картечницата, а информацията. Анализирайки радиосигналите, проследяваме движенията на противника, контролните пунктове, вражеските безпилотни самолети и средствата за водене на електронна война.

Промени се не само моят път във войната, но и самата война. На бойното поле има нов решаващ фактор - оборудвани с камери и управлявани от разстояние безпилотни летателни апарати. В началото на инвазията те изглеждаха като импровизация, като отчаян опит да се компенсира липсата на артилерийски боеприпаси, но днес вече са пълноценни и високоточни оръжия. Окопи, укрития, бронирани превозни средства - всичко се превръща в мишена в това своеобразно състезание между пилотите: кой пръв ще открие, достигне и унищожи врага?

Развитието на тези безпилотни летателни апарати означава и ново предизвикателство - борбата с тях. Електронната война, т.е. заглушаването на радиосигналите, се усъвършенства с изумителни темпове, което принуждава пилотите на дронове ежедневно да променят честотите, да подобряват алгоритмите за комуникация, да измислят нови методи за управление. Нито едно предимство не е вечно. То изисква постоянна и упорита работа от страна на програмистите и инженерите.

В такива моменти не мислиш, а просто функционираш

Но всички тези технически постижения не могат да постигнат най-важното - да възстановят силите на тези, които се бият на фронта, подложени на постоянно напрежение. След три години война ротациите на пехотните части се превърнаха в критичен проблем за украинската армия. Уморените войници, които прекарват седмици и дори месеци на фронтовата линия в очакване да ги заменят с други, губят и бдителност, и боен дух. Безсънието замъглява съзнанието им, тялото е отслабено от недостига на храна и вода. В такива моменти човек нито мисли, нито анализира, а просто функционира, реагира на опасностите и изпълнява заповедите.

Войниците се сражават в продължение на месеци и години, без да имат възможност да се върнат към нормалния живот дори за няколко дни. Даже съвсем кратка почивка би им позволила да се върнат обратно на фронта в по-добра кондиция. Но в наши дни всяка боеспособна единица е злато.

На повечето участъци от фронта украинските въоръжени сили са ангажирани със стратегическа отбрана, поради което командването просто няма право да изтегли част от войските за почивка. На тяхно място би се отворила пролука, която врагът веднага ще се опита да завземе. Затова докато трае войната, войниците просто остават на позициите си, където се отбраняват със свръхчовешки усилия.

Парадоксално е обаче, че понякога войната се усеща още по-силно в относително мирните градове във вътрешността на Украйна. Изтощени поради безкрайните въздушни тревоги посред нощ, мирните жители живеят така, сякаш очакват някаква трагедия, която не могат да предотвратят. На фронта е сякаш по-лесно, тук всичко е ясно - имаш заповед, имаш задача, имаш враг. Главното е да бъдеш ефективен, защото от това зависи не само собственото ти оцеляване, но и колко бързо ще дойде победата.

Как ме промени войната

Войната ме промени. Нещо абстрактно, нещо неразбираемо се превърна в ежедневна задача, в чиято брутална реалност все още има място за малки удоволствия: чаша горещ чай след тежък ден, възможност да се измиеш от мръсотията, няколко часа тишина без експлозии. Истинска радост е да видиш как безпилотни самолети разбиват вражеските атаки срещу нашите укрепления.

Разбира се, че искам да се върна при семейството си, към спокойния живот и любимите си занимания. Разбира се, че искам никога повече да не ми се налага да вдигам лопати, да мръзна в мокрите окопи, да мечтая за топла вода, баня и чисти дрехи. Всеки от нас е уморен, но не можем да се откажем сега. Нямаме друг избор, трябва да продължим да се бием - не само за себе си, но и за тези, които са паднали. Както и за тези, които ни чакат у дома. За правото да живеем свободно.

Не вярвам, че може да се стигне до бърз мир, тъй като не виждам допирни точки за постигане на компромис. Защо да вярваме, че агресорът ще прекрати войната, след като продължава своето "пълзящо настъпление" и завладява все повече територии в Украйна? Русия няма да се оттегли по собствено желание - тя може да бъде спряна само чрез организирана съпротива. Само там, където пехотата и безпилотните самолети, технологиите и непоклатимият боен дух работят заедно, врагът няма да има шанс да напредва.

В същото време всяко забавяне на международната помощ дава възможност на врага да укрепи позициите си. Това е очевидно за всички на фронтовата линия. Но нашата борба ще продължи въпреки всички политически промени и въпреки колебанията на чуждестранните партньори. Дори ако някои световни лидери сега прехвърлят отговорността за избухването на войната от агресора върху нас, нашата съпротива няма да отслабне. В крайна сметка ние защитаваме не само нашата територия, но и нашата идентичност и правото ни на бъдеще.

***

Вижте и това видео от архива ни: