Проверка на фактите: Израел плаща милиони за пропаганда

От най-малко година израелски профил в YouTube спонсорира рекламни кампании, които целят да дискредитират ООН и други международни организации. Според официални правителствени документи поне 42 милиона евро са изхарчени за рекламни кампании в YouTube и X само от юни 2025 година насам. Тези разходи са част от израелската кампания за обществена дипломация, известна като „Хасбара“, което в превод от иврит означава „обясняване“.

Има ли глад в Газа?

На 22 август, в същия ден, в който беше публикувана оценката на Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC), според която в големи части от ивицата Газа цари глад, израелската правителствена рекламна агенция стартира нова кампания, в която отричаше наличието на глад.

 

Две видеоклипа са били промотирани чрез платени реклами на официалния YouTube канал на израелското министерство на външните работи. Видеоклиповете показват пазари, пълни с храна, и ресторанти, които сервират множество ястия - заснети, според твърденията, през юли и август 2025 година в Газа. Те съдържат текст на екрана и глас, генериран от изкуствен интелект, който накрая обобщава: „В Газа има храна. Всяко друго твърдение е лъжа.“

Тези видеоклипове са били гледани над 18 милиона пъти и са публикувани на английски, италиански, немски и полски език. Според публично достъпната информация от Google те са били насочени към зрители от Германия, Австрия, Италия, Полша, Великобритания и САЩ.

Фактчек екипът на ДВ анализира един от видеоклиповете и намери оригиналните клипове до профилите в социалните мрежи на показаните в него ресторанти. Повечето от видеоклиповете са публикувани през юни и юли 2025 година. Въпреки това наличието на отворени ресторанти не означава, че в ивицата Газа няма глад.

ДВ се свърза с всички ресторанти и кафенета, показани във видеото. Estkana Café, в квартал Римал на град Газа например потвърди пред нас, че често трябва да затваря заради липсата на основни хранителни продукти. Оттам казаха, че торбите с брашно се продават за стотици евро, а цените се променят в зависимост от деня и общото състояние на доставките в анклава. Към края на август менюто на кафенето е включвало например вафла с „Нутела“, която е струвала близо 25 евро.

„Купихме един килограм захар за 65 евро“

Рихам Абу Аита, която е сред създателките на палестинската платформа за проверка на фактите „Кашиф“ и е била в Газа между април и юли, потвърждава високите цени. "Купихме един килограм захар за 250 шекела (около 65 евро). Една филия хляб с един фалафел струваше 30 шекела (около 8 евро) по това време“, разказва тя пред ДВ.

В края на юли медии, сред които и„Джерусалим Пост“, публикуваха видео на сергия със зеленчуци в Газа, което предизвика скептицизъм относно твърденията за наличие на глад. ДВ разговаря с палестинския журналист Маджи Фатхи, който е заснел кадрите. Той потвърди тяхната автентичност, но подчерта: „Тези зеленчуци и плодове са много скъпи. По-голямата част от хората в Газа не могат да си ги позволят.“

Абу Аита добавя: „Не всички райони в Газа страдат по един и същи начин. Ако на едно място има обсада, може би на друго ще намерите храна“, казва тя, но уточнява, че дори и тогава цените са изключително високи.

Проверка на фактите: Има доказателства за глад

 

Заключенията на екипа на ДВ за проверка на фактите са, че видеата, разпространявани от израелското външно министерство са подвеждащи, защото макар в някои райони да има храна, тя е недостатъчна и недостъпна за мнозина. В същото време има доказателства за наличие на глад в анклава. Очаква се до края на септември той да засегне и Дейр Ал Балах, и Хан Юнис.

ДВ се свърза с посолството на Израел в Берлин по повод рекламната кампания, отричаща глада в Газа. Служителите отговориха, позовавайки се на публикация на външното министерство, че „в Газа няма глад“. Те споделиха и документ, който според твърденията им е бил изпратен на IPC и оспорва заключенията на организацията.

ДВ също така откри спонсорирана връзка, която се появява в горната част на резултатите от търсенето в Google при потребители, които са написали „глад IPC“. Връзката води до страница на израелското правителство, която оспорва методологията на IPC и обвинява организацията в използване на неверни данни.

Там се посочва: „Декларацията е издадена не само без доказателства, които да я обосновават според собствените критерии на IPC, но е и въз основа на частични или неверни данни — най-вече предполагаемото нарушение на прага на остро недохранване, представено като основно доказателство.“ IPC отрича тези твърдения, заявявайки, че стандартите на организацията остават непроменени.

И двете страни разпространяват дезинформация, при Израел тя е повече

И двете страни в конфликта са обвинени в разпространяването на дезинформация. В същото време източниците на ДВ смятат, че количеството подвеждащо съдържание е по-голямо от израелска страна.

„Мисля, че Израел в момента е изправен пред безпрецедентен риск от изолация от страна на международната общност“, казва Томазо Канета от Европейската обсерватория за дигитални медии в интервю за ДВ. Той вижда ясна цел зад израелската пропаганда и дезинформация, разпространявани на няколко европейски езика: „Общата им идея е да спечелят симпатията на западните общества в Европа, а също и в Съединените щати.“ Според Канета палестинската страна също активно разпространява дезинформация, но „в момента виждаме повече дезинформация от произраелска страна“.

Отричането на глада е „антижурналистика“

ДВ разговаря и с Орен Персико, журналист от "The Seventh Eye", известен медиен блог в Израел, посветен на журналистиката и свободата на печата. Персико казва, че целта на Израел е да създаде впечатлението, че в Газа няма широко разпространен глад: „Ние сме добрите, ние сме  жертвите, и не се опитваме умишлено да навредим на цивилни граждани.“

Той критикува отричането на глада като „антижурналистика“ и пояснява: „Фактът, че има един, два или десет магазина с пълни рафтове, не означава, че на 10 километра оттам хората не са затворени в къщи, не могат да излязат безопасно навън и не са лишени от храна.“ Журналистът обяснява, че отразяването в израелските медии дава тон на международните съобщения. Той казва, че „докато заложниците все още са в Газа, на израелците им е лесно да се възприемат като жертви. Това е основният наратив.“

На 7 октомври 2023 година терористичната групировка Хамас нападна Израел, уби 1200 души и взе близо 250 заложници. Към момента телата на 48 от тях се държат от Хамас, като се смята, че 20 са все още живи.

По данни на контролираните от Хамас здравни власти в Газа, в започнатата от Израел война в отговор на нападението са загинали 60 000 души. Експерти на ООН и редица неправителствени организации определят убийството на цивилни в анклава като геноцид. Израел отхвърля тези обвинения.

Междувременно Световната здравна организация говори за „изкуствено създаден“ глад, който продължава да се разраства. Въпреки нарастващите хуманитарни нужди, Израел продължава да блокира помощите за Газа, докато продължава военните си операции.

Разследването е плод на общия труд на следните медии: BR24 (Германия), ORF (Австрия), DW (Германия), VRT (Белгия), и EBU (Швейцария)