Протести в Сърбия: А какво прави православната църква?

"Сърбия е опустошено от национализма общество", казва белградският теолог и историк Вукашин Миличевич пред ДВ. Той е сред многото интелектуалци в страната, които подкрепят студентските протести.

Те текат вече от десет месеца из цялата страна. Протестиращите искат нови избори и край на ширещата се корупция. Повод за тях стана сривът на козирката на прясно ремонтираната гара в Нови Сад в края на ноември 2024, за който много хора обвиняват държавната власт – поради некачествено извършени строителни работи. До момента управляващите около президента Вучич така и не са изправили отговорните през независим съд, което възмущава хората.

Междувременно демонстрантите стават все повече и настояват за предсрочни избори. За момента не е ясно дали политическото ръководство на страната ще удържи на натиска. Още след избирането на Вучич през 2017 година много хора в страната се съмняваха, че гласуването е било свободно и честно.

Патриархът и Вучич обикновено са на еднакви позиции

Вукашин Миличевич и другите, които открито подкрепят студентите, могат да очакват репресии. Особеното в неговия случай е, че срещу него се е насочила върхушката на силната Сръбска православна църква. Тя е на страната на президента и когато става дума за потискането на инакомислещите, патриарх Порфирий и президентът Вучич обикновено са на една и съща позиция.

Миличевич отдавна критикува това обстоятелство. „Защото те не защитават обществения интерес, а интересите на корумпираните елити, които практически са превзели Сърбия“, казва той пред ДВ. Патриархът и приближените му митрополити, сред които и Ириней Булович в Нови Сад, според теолога, са част от тези елити.

Миличевич, който е ръкоположен свещеник, и в миналото е привличал вниманието със своите обществени изяви. Например по време на разпространението на коронавируса. Тогава той подложи на критики безотговорното според него поведение на църковното ръководство по време на службите – повод за масови събирания на хора, след които мнозина станаха жертва на заразата.

Опити за сплашване

Критиката на Миличевич към лидерите на църквата не остава без последствия – той вече няма право да служи и е изправен пред т.нар. църковен съд. Това е вътрешен орган на църквата, чието предназначение е да урежда споровете в рамките на общността. В него членуват митрополитите и свещениците, а председател е патриарх Порфирий. Ако Миличевич бъде обявен за „виновен“, в най-лошия случай го заплашва отлъчване от църквата.

Но той не се оставя да бъде сплашен. Пред ДВ той призовава да бъде потърсена отговорност и на църковното ръководство за неговите действия – като например за послушанието му към държавната власт. Той настоява и за разследване на злоупотребите с публични средства и нарушенията на християнския морал от страна на духовници.

Журналистът Благое Пантелич, главен редактор на най-влиятелния религиозен портал на Балканите – theologia.net– споделя мнението на Миличевич. Пантелич не е свещеник, но е завършил теология. Но понеже и той подкрепя студентските протести, църковното ръководство не оставя това без внимание. Пантелич обвинява патриарха, че се е поставил в служба на режима. „Това е неприемливо“, подчертава журналистът.

Той критикува и посещението, предприето от сръбския патриарх в Русия през април 2025 г., където той се е срещал с Путин, като в разговора протестите в Сърбия били осъдени като „цветна революция“, направлявана от Запада.

Контрол на теологическия дискурс

„Мерките срещу Миличевич и Пантелич трябва да бъдат разглеждани в контекста на опитите за контрол на теологическия дискурс“, казва пред ДВ теологът от Мюнстер Томас Бренер, експерт по проблемите на източноправославните църкви. Той посочва, че теологическите дебати се водят и извън контролираните от църквата рамки, а „предотвратяването на това няма да е възможно“.

Бренер отбелязва, че близостта на Порфирий до Вучич стои в ярко противоречие с действията на някои от неговите предшественици на поста. Така например патриарх Павле никога не се е поддавал на политическите манипулации на националиста Слободан Милошевич през 90-те години на миналия век.

Ако сегашното протестно движение в Сърбия се увенчае с успех и свали режима, ще трябва да бъде потърсена отговорност и на кадрите, подкрепяли Вучич – това очакват наблюдателите. И тогава няма да има значение дали са били от армията, от тайните служби или от църквата.