"Пристан" за българските деца, лишени от родителска грижа

На пръв поглед Кристиан, Станислав и Тодор си приличат по благата усмивка и любезното отношение. Освен тях обаче тримата младежи споделят и сходна съдба: по-голямата част от живота си са прекарали в домове за деца, лишени от родителска грижа. 

"До петгодишна възраст съм бил в дом за деца. След това имах щастието да бъда осиновен, но се случи така, че осиновителят ми почина и трябваше отново да бъда настанен в социална институция, което беше доста трудно. За една година ми се наложи да се преместя три пъти", споделя пред ДВ 18-годишният Кристиан.

Пътищата на Станислав и Тодор се преплитат още в ранна детска възраст в социален дом в град Роман, Северозападна България. Днес Тодор, който е на 22 години, следва социална педагогика в Пловдив, а Станислав, който е по-малък от него с четири години, играе като крило в столичен футболен отбор.

"Най-голямата трудност е да продължиш сам"

За младежите, които израстват в социални институции, навършването на пълнолетие е период, изпълнен с много неясноти и различни предизвикателства.

"Няма подготовка за това, което им предстои. Те не знаят нищо за пазара на труда, нямат трудова дисциплина, нямат комуникационни умения. Дори не са научени, че когато се направи една уговорка, тя трябва да се спази", казва Жени Шиер, учредител и ръководител на фондация "Програма Генерация". Фондацията поддържа постоянна менторска програма за насърчаване на професионалното развитие при деца и младежи в риск, както и такива, лишени от родителска грижа.

Според Шиер преходният период след навършване на пълнолетие е много критичен и без нужните напътствия от доверен човек младежите лесно се отклоняват от правилния път. Същите наблюдения има и Тодор: "Най-голямата трудност е да продължиш сам. Повечето хора, излезли от институции, когато нямат посока, се променят - започват да крадат, да се бият, да провалят здравето си, посягат към наркотици, което не е решение."

Голям проблем Жени Шиер вижда и в липсата на информация за младежите, които напускат институционални грижи. "Най-лошото е, че социалната система не проследява тези деца. Никаква статистика няма колко деца са излезли, колко и кога са започнали работа, къде живеят, успели ли са да се стабилизират или не", обяснява Шиер.

"Ние сме техният пристан"

Благодарение на "Програма Генерация" и фондация "С усмивка напред" Кристиан, Станислав и Тодор успяват да направят първата стъпка към самостоятелен живот - да започнат работа. Двете фондации са си поставили за цел да обединят сили около едно ново начинание - изграждането на специализиран център за подкрепа на младежи, напускащи институционални грижи.

Идеята зад центъра, който ще носи името "Пристан", е да се превърне в защитено пространство за млади хора в нужда. "Кръстихме го така заради възможността те да се подслонят за известно време, да намерят сродни души, да намерят подкрепа - емоционална и материална, за да могат да съберат сили и отново да тръгнат по своя път", споделя Жени Шиер.

Предвиден е набор от услуги, от които младежите ще могат да се възползват - групови терапии, различни обучения, например по финансова грамотност, достъп до кухня с топла храна и възможност за отпразнуване на различни поводи. "Искаме да правим срещи и с екипи на компании, за да може от първо лице младежите да чуват за различни професии и да могат да се ориентират навреме", допълва Шиер. Има идея в центъра да се помещава и малко социално предприятие, за да могат младежите да придобиват първи трудови навици, изработвайки продукти с кауза. "Пристан" до момента съществуваше, но абстрактно - сега просто искаме да го приберем в един дом", казва с усмивка Шиер.

Набирането на средства за изграждането на специализирания център е в начален стадий. Всеки, който желае да подкрепи инициативата, може да намери полезна информация на generation-program.com.

"Не са сами. Няма и да бъдат сами"

Мечтата на Станислав е да играе футбол за "Левски", а след време да стане и треньор. Кристиан пък желае да бъде артист на сцена. "Пристан" би ми дал възможност да осъществя мечтата си", казва 18-годишният младеж.

Връстниците се надяват, че ще се съберат достатъчно средства за изграждането на центъра и вярват, че "Пристан" може да се превърне в средище за подкрепа, вдъхновение и обмен на ценен опит. Като бъдещ социален работник Тодор изявява желание след време да работи с деца в специализирания център: "Харесва ми да общувам с тях, харесва ми да им предавам опита си. Искам да им дам надежда, че не са сами. Няма и да бъдат сами."