Преследвани и нападани: защо тормозят журналисти в Сърбия
6 юни 2025
Зоран Стрика е журналист от онлайн портала 021.rs, базиран в Нови Сад. Казва, че работата му е станала почти непоносима. Протестите в Сърбия не стихват от началото на ноември, когато 16 души загинаха след като козирката на новоремонтираната гара се срути.
В журналистическите редакции в страната напрежението е все по-голямо - повече работа, по-малко ресурси и все повече заплахи срещу журналистите. След години на вербални заплахи, Стрика разказва, че наскоро е бил нападнат, докато си вършел работата.
Нападение в Белград
Стрика е снимал поддръжници на управляващата Сръбска прогресивна партия, които се събират за митинг в Белград, когато става свидетел как те нападат минувач, който снима. “Трима мъже го повалиха на земята, започнаха да го бият, взеха му телефона и го изхвърлиха в Дунава. После един от тях видя, че аз снимам и ме подгони, опитвайки се да ми вземе телефона”, разказва Стрика.
Ситуацията се успокоила за малко, а Стрика се притекъл на помощ на ранения човек. После нападателите се върнали. “Обясних им, че съм журналист и им казах да престанат и че сме повикали полиция. Взеха ми телефона. Опитах се да си го върна, но те хвърлиха и него в реката”, разказва журналистът.
Тормозът срещу журналисти се засилва
Асоциацията на независимите журналисти в Сърбия (АНЖС) е регистрирала 128 случая на нападения и оказване на натиск върху журналисти в Сърбия през първите пет месеца на годината в сравнение със 166 случая за цялата 2024 г.
"Физическите нападения се увеличават и това, което е обезпокоително, е, че те се случват дори в присъствието на полицията. Журналистите са представяни като подстрекатели само защото си вършат работата, а полицията не се намесва", заяви Тамара Филипович Стеванович, генерален секретар на АНЖС.
Наблюдението на журналисти също буди все по-голяма загриженост. “Амнести интернешънъл” съобщи, че сръбските власти незаконно са следили телефоните на журналисти и активисти. Един от тези, които са били обект на наблюдение, е местният журналист Славиша Миланов от Димитровград, който заяви, че на телефона му е бил инсталиран шпионски софтуер, докато е бил в ареста - без заповед от прокурор. "Престъпници ли сме ние, че срещу нас се използва такъв софтуер?" - попита той в ефира на телевизионния канал N1. "Каквото и да се случи с мен или с някой мой близък, ще държа държавата отговорна”.
Свободата на медиите и присъединяването към ЕС
Исканията за свободни медии са в основата на всеки голям граждански протест в Сърбия през последното десетилетие. Европейският съюз дори включи тези искания в изискванията си, свързани с процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС.
След като Сърбия не успя да изпълни нужните реформи, ЕС отложи изплащането на помощ в размер на 111 млн. евро. Правителството реагира бързо, като стартира нова процедура за избор на членове на Регулаторния орган за електронни медии и разпространи проектозакони за медиите до работни групи, които в някои случаи включваха експерти и представители на НПО и профсъюзи.
"Моля, изпратете ни коментарите си и по трите проектозакона в рамките на следващите 48 часа, за да не забавяме допълнително процеса на приемане и да не забавяме европейската интеграция на Сърбия", се казва в електронно писмо, изпратено от Министерството на информацията и телекомуникациите до членовете на работните групи.
Ответни удари срещу независимите медии
АНЖС заявява, че не смята, че по някакъв начин забавя европейската интеграция на страната. “Изтощени сме, защото продължаваме да работим неуморно, само за да установим, че всичките ни усилия, експертиза и ангажираност са били напразни”, казва Филипович Стеванович. “Дори когато нещо се вкара в закона, няма никаква гаранция, че с него няма да се злоупотребява или че няма да бъде подкопано от подзаконови актове, които напълно променят неговия замисъл.”
Точно това става със системата за съфинансиране на медиите, обяснява тя. В комисиите, които решават как да се разпределят публичните средства за медиите, са назначени хора без съответния опит или авторитет. В резултат на това за първи път през 2025 г. базираната в Нови Сад 021.rs не получава нито един динар от тази система за финансиране.
Зоран Стрика казва, че това е “държавно отмъщение срещу медиите, които професионално отразяваха всичко, което се случи в Нови Сад и Сърбия след 1 ноември”. Според източниците на ДВ средствата вместо това са отишли в издания, които са тясно свързани с управляващата партия - много от тях рутинно нарушават журналистическата етика.
“Ще става само по-зле”
Няма никакви гаранции, че ЕС ще следи прогреса на Сърбия по адрес на медийната свобода. В самия сектор цари песимистично настроение - повечето журналисти очакват ситуацията да се влоши.
“Медиите са ключов инструмент на това правителство и е много ясно, че целта не е да се подобри ситуацията, а да се затегне още повече контролът и медиите да се превърнат в пропагандна машина”, казва Тамара Филипович Стеванович.
Въпреки това Зоран Стрика се надява, че протестите ще доведат до промяна в общественото съзнание за значението на свободните и независими медии в Сърбия. “Надявам се, че гражданите ще осъзнаят значението на местните медии, които наистина са инвестирали в качество през годините - и че те ще бъдат тези, които ще поддържат тези медии живи”, казва той.
От архива на ДВ: