Как възрастни хора и украински бежанци заживяха заедно

През май 2022 сградата на изоставената седем години преди това Белодробна болница в Пловдив отвори вратите си за първите бежанци от войната в Украйна. Благодарение на община Пловдив, на доброволци, на огромни усилия лека-полека, стая по стая, етаж по етаж триетажната сграда придоби вид на Втори дом - както го и нарекоха. 

Един успешен проект, който вече е на три години

Втори дом служи за съвземане на хората, напуснали родните си места с неясна перспектива за връщане. От май тази година престоят в него е строго лимитиран, тъй като държавата помага и следи. Освен много възрастните и болни хора, хората с увреждания и многодетните семейства, останалите имат право на престой и подкрепа само за два месеца. В тези два месеца те трябва да си намерят работа, квартира и да освободят стаите за следващите. Около 2 000 души са преминали от началото през Втори дом.  

Още когато се зае с непосилното преобразяване на старата болница, Наталия Еллис, директор на фондация "Ukraine Support & Renovation", заяви, че някой ден, когато свърши войната, Пловдив ще притежава реновирана сграда за социални услуги. Оказа се, че това време дойде по-рано, отколкото се предполагаше.

Пак през май тази година общинският Дом за стари хора "Свети Василий" в Пловдив най-сетне получи капитален ремонт. Строен през 1980-те, той приютява около 200 души и предлага добри условия и грижи, но и отдавна има нужда от основно реновиране. По Националния план за възстановяване и устойчивост ще се ремонтират основно 82 дома за възрастни хора в цялата страна, той е един от тях. Ремонтът е за 14 милиона лева, общината отпуска още 1.6 милиона за оборудване и перспективата за обитателите е много добра. Докато трае ремонтът обаче, половината от тях трябва да бъдат настанени другаде. Останалите са при близки или в собствените си жилища.

И така Втори дом предоставя целия трети етаж на старите хора, които няма къде другаде да отидат. Ситуацията е интересна, защото и двете групи - украинци и обитатели на старческия дом - са поставени в извънредни условия. Как се спогаждат, как живеят заедно? 

Съвместен живот и нови приятелства

"Как живеем заедно? Като живи хора", отговаря директорката на Дома за стари хора Нина Христова. Възрастните не обичат да променят навиците си. Свикнали са да живеят в стаи по един или по двама, да имат пространство, а сега са настанени по трима-четирима. Бившата реанимация на Белодробна болница събира 15 легла, там са мъжете, затова и наричат стаята "Казармата". Всички те разбират, че това е временна ситуация, която ще трае до края на годината, но когато гониш 90 или си ги надминал, по-трудно приемаш чуждите съображения. Има недоволни, няма как да няма. Въпреки това грижите продължават, асансьорът работи, а украинците възстановиха не само сградата, а и големия двор, включващ парк. Като прибавим и Ботаническата градина в съседство, място за разходки има.

Бонусът за възрастните хора, които все още имат сили за разходки, са новите социални контакти с украинците, сред които също има много хора на години. Малките деца пък наоколо радват обитателите на дома за стари хора, напомнят им за техните правнуци, които рядко виждат. Създават се нови приятелства - като това на Люда и Величка.

Люда напуска Украйна още при първите атаки, зарязва подредената си гарсониера, пенсионерското си спокойно битие в Донецк и се оказва в България с внучката си. Тя е един от първите обитатели на Втори дом. Силните тревоги и неизвестността оказаха влияние на възрастната жена и тя получи инсулт. Успя да се възстанови до степен да се придвижва с бастунче до пейките отвън и там се сприятелява с Величка, която е в Дома за стари хора от три години. За какво си говорят двете? Ами за каквото си говорят две възрастни жени. Голямата беда е ясна, следват временните неудобства. Люда се оплаква от съквартирантката си Таня, която си хвърляла дрехите където завари, Величка пък се ядосва, че не е останала в Стара Загора, където нямаше да я местят от дома заради ремонт. Както вече стана ясно - живеят като живи хора… 

"Профилът на украинските бежанци се промени"

Междувременно войната се проточва, краят и не се вижда, оттам и пълната неяснота за хората, които бягат от нея. "Профилът на украинските бежанци се промени", казва Наталия Еллис. "Ако в началото, до края на първата година, те идваха с нагласата, че това е временно, не се опитваха да учат български език, не си търсеха работа, то сега не е така. Още по пътя насам търсят онлайн курсове за езика, интересуват се за работа. Щом пристигнат, записват децата в училище. Пловдив е много добро място за тях, има работа за всякакви специалисти - и по фабриките, и в сферата на услугите. Добро е и заради отношението към украинците. Редки са случаите на тормоз. Обикновено руската пропаганда се надига като вълна преди важни събития и после следва по-спокоен период. Така беше преди да влезем в Шенген, преди да влезем в Еврозоната…после нещата се успокояват. 600 деца имахме в училищата миналата година, тази година ще има още 300", обяснява Еллис.

Украинката, която живее от 10 години в България, помага на сънародниците си, когато трябва да общуват с институциите: "Благодарна съм на директорите, на учителите, на районния инспекторат, защото помагат на децата ни с извънредни уроци по български език, с помощ по предметите. Рядко има случаи на явен тормоз спрямо украинци тук, но скоро две наши семейства пострадаха от схема за наем на жилище, срещу която сега ще подаваме жалба и се надяваме институциите да се заинтересуват. Един и същ човек обявява апартамент под наем, пуска квартиранти, взема им един наем и депозит и после идва с яки мъже и ги гони, без да им връща парите. Последно така беше изгонено украинско семейство с две деца и възрастен дядо. Не мисля, че тази схема е само за украинците, открихме предишни наематели, пострадали по същия начин, които бяха българи. Нашите сънародници изпитаха много сериозна беда, сега се налага да се върнат в Елхово, откъдето пак да ги разпределят към нас, тепърва да търсят пак жилище и работа, а те останаха и без пари."

Две различни групи хора и много различни проблеми 

Излиза, че под покрива на Втори дом са събрани механично две групи хора, които животът и политиката са поставили в извънредна ситуация. Въпросителната за грижата за самотните възрастни у нас с времето става все по-голяма. Често това са родителите на хората, напуснали страната в първата голяма емигрантска вълна - в началото на 1990-те. Отдавна устроени далече, те нямат възможност да се грижат за старите си родители и търсят места, където да ги настанят. Но животът предполага и много други ситуации, в които възрастният човек е останал сам. Може би и затова се нароиха "Къщи за гости", нелегални домове с лоши, на места ужасни условия, създадени само да събират пари от близките. Все повече възрастни хора развиват деменция и Алцхаймер, което прави невъзможно настаняването им и в обикновен дом за грижи. Проблемите растат и няма индикации, че тенденцията им ще намалее.

Пловдив предлага най-много социални услуги в цялата страна и не спира да ги развива, казва Веселина Ботева, директор на Дирекция за социална политика в община Пловдив. Предстои да бъдат изградени пет центъра от семеен тип за настаняване на хора с деменции с по 15 места, 6 центъра за хора с физически увреждания пак с по 15 места и четири центъра от семеен тип за хора с интелектуални увреждания. Всички те ще бъдат в нови бази.  

За другата група хора под покрива на Втори дом войната в родния им край вече не изглежда временна. С черен хумор Сан Санич, отговорникът за поддръжката, казва, че това са първите четири години от стогодишната война. Украинските психолози, които работят с бежанците споделят, че ролята им не е да ги измъкнат изцяло от блатото, наречено депресия и посттравматично стресово разстройство, които развиват, а просто да държат главата им над водата, за да могат да дишат. И да правят, каквото им е по силите, за да оцелеят, да дадат образование на децата си, да създадат нов живот на чуждо място. Това никога и за никого не е било лесно. Но друг начин няма.