Несрин, Оксана и останалите: Как Германия помага на бежанци

Несрин пристига в Бон преди десет години със съпруга си и трите си деца от кюрдско село северно от Алепо. Жената назовава причината за бягството: „Исках децата ми безопасно да ходят на училище“ - нещо, което в Сирия било невъзможно. Щастлива случайност помага на семейството да се настани в празна къща в центъра на бонския квартал Фрийсдорф. Там се ражда четвъртото им дете. Двамата по-големи синове ходят на училище, дъщерята е в детската градина, а съпругът посещава интеграционен курс. Несрин също учи немски, отглежда зеленчуци в градината си, поддържа добри контакти със съседите и от 2018 година помага на социалната кухня в квартала. Благодарение на натрупания опит, вече е намерила и работа като готвачка.

Уахеб пристига през 2015 година със студентска виза от Йемен в Германия да следва строително инженерство. След като войната в Йемен ескалира, Уахеб вече няма как да се върне и през 2017 година подава молба за убежище. След като го получава, седем години работи в строителството – занимава се с тежка физическа работа, макар шефът да му предложил да поеме ръководството на обекта. Уахеб казва, че има нужда от тази работа, за да не може след края на работния ден да мисли твърде много. През 2024 година най-после получава германско гражданство и сега завършва курс по немски за ниво В2.

Оксана, Андрий и четирите им деца пристигат от Киев в Германия през 2022 година заради войната на Русия срещу Украйна. Андрий е бил в Киев лекар и терапевт, Оксана работела в ботаническа градина. Искали да защитят децата си от войната и сега живеят с родителите на Андрий във Фрийсдорф. Трите по-големи деца ходят на училище, най-малкият син е в детската градина. Както Оксана, така и Андрий са завършили интеграционен курс до ниво В1. Признаването на лекарската диплома обаче е дълга процедура – затова сега Андрий е открил кабинет по акупресура във Фрийсдорф. И двамата казват, че са много благодарни за усилията за интеграция на бежанците, които се полагат в квартала.

Две активни жени и тяхната работа

Това са само три от историите на бежанците, които днес живеят в един от кварталите на Бон, и се чувстват добре приети, както заявяват. Немалка част от заслугите за това са на Карин Шюлер и Бетина Цитрон – двете дами, които от десет години вече се занимават с координацията на помощите за бежанци в квартала и познават и едната, и другата страна на медала.

Така например в отговор на въпроса коя е най-голямата трудност, с която са се сблъсквали, Карин Шюлер казва: „Когато хората имат проблеми с документите или ако децата им не могат да получат място в детската градина. Тогава наистина е трудно – местата в детските градини не са достатъчно, а и неизбежно се повдига въпросът – защо чужденците, а не първо германците. Не е лесно, тъй като има проблеми с езика – например в комуникацията със службите: сътрудниците им невинаги са любезни и това много ме засяга“. Бетина Цитрон, която е германистка, но специално се е квалифицирала и за преподавател по немски за чужденци, за да помага на мигрантите, посочва, че често води кореспонденция със службите от тяхно име.

Началото на помощта е сложено по инициатива на пастора в кварталната протестантска църква – през 2015 година той се обърнал към г-жа Шюлер (експертка в областта на международните програми, с познания за много чужди страни и народи) с молбата да се заеме с помощта за бежанци в квартала. Тя се съгласила, направила концепция и започнала работа – първо от разположения наблизо дом, в който били настанени бежанци. Поканени били и други хора, готови да прегърнат каузата. Бетина Цитрон споделя как се е присъединила и тя: „Това стана през 2016, когато започнахме да помагаме на живеещите в дома за бежанци. Двама архитекти се погрижиха за оформянето на специално помещение, в което да се събират хората от дома, а децата – да си играят. Паралелно там им се даваше възможността да учат немски – започнахме да предлагаме езикови курсове“. Двете жени казват, че отделят по 20-25 часа седмично за помощта на бежанците, която оказват на доброволни начала. Хората вече са се научили да ги търсят, получават много информация, изградили са дигитална мрежа за обмен на сведения, свързани с бежанците и помощта, която може да им бъде оказана.

Жителите на Фрийсдорф Карин и Фолкер например вече от десет години помагат на едно сирийско семейство. „През 2015 година се сдобихме с нови съседи – сирийско семейство с четири деца, напуснало родината си заради гражданската война. Когато се разхождахме заедно, децата непрестанно се стряскаха от прелитащите самолети, семейството и до днес постоянно получава съобщения за загинали роднини и познати, както и за експлозии близо до домовете им.“ Днес, десет години по-късно, Карин и Фолкер имат нови приятели и един вид внучета - след като са научили немски език, децата се справят добре в училище и се готвят за завършване. Много им помага и футболът, с който се занимават в кварталния отбор – въодушевява ги и улеснява интеграцията. Германската двойка е научила покрай съседите си повече за исляма, както и за арабския език и шрифт.

Карин Шюлер и Бетина Цитрон посочват на какво основно се базира помощта: извършва се координация на различните дейност, предлагат се езикови курсове за жени, докато през това време са осигурени грижи за децата им, предоставя се и помощ при писането на домашните за училище. Паралелно се разчита и на футбола, и на плуването като интеграционни фактори. По-рано в квартала са се организирали и срещи за опознаване, но днес вече потребност от тях няма - „Вече се познаваме“.

Какво ще се промени с новото правителство на Германия

А какво очакват двете дами от новото правителство в Германия, което вече обяви, че ще предприеме промени в миграционната политика? Какво очакват и какво на свой ред биха препоръчали като хора, които познават проблемите? Бетина Цитрон отговаря така: „Прочетох, че освен рестрикциите по границите се предвиждат големи съкращения в консултантската помощ и предлаганите интеграционни курсове. Безпокоят ме мерките за икономии в интеграционната политика, тъй като при това положение хората, които вече са дошли тук, много трудно ще могат да имат добър старт. А за страната ни, която има остра нужда от квалифицирани кадри, ще е добре да инвестира в научаването на езика и в усвояването на нови знания, тъй като имаме остра нужда от хора. Т.е. трябва да се инвестира повече и да се гледа позитивно на това, че в Германия идват повече хора, тъй като от чисто демографска гледна точка имаме нужда от повече хора, а не от по-малко“.

Ето какво казва и Карин Шюлер: „Направо ме ядосва това, че надеждността на интеграцията и миграцията, която те имаха досега в Германия, се поставя под въпрос и се създават обществени настроения под мотото „Вие всички трябва да си ходите“. Или пък – прекратяването на приемателните програми за хората от Афганистан. Номинираният нов вътрешен министър заяви, че на тези програми ще бъде сложен край - докато в Исламабад още има 2600 души, на които бе обещано, че ще могат да дойдат тук. Те чакат повече от година заради строгите проверки за сигурност. Имам предвид не само демографската страна на нещата, но и това, че сме държава, която може да предложи сигурност на хората. За мен неведението, в което живеят тук много от мигрантите, е ужасно – хората не знаят какво ще се случи с тях. Трябва да им предложим такава правна система, която да им позволява да дойдат и да останат. Един пример – има млади хора, между 25 и 30, които са от пет години тук, а процедурата им за убежище все още не е решена. Те не могат да започнат да учат език, все още живеят в общежития, т.е. младостта им се проиграва, вместо да се използва. А те са мотивирани, те са били принудени да дойдат тук – намирам това за нехуманно отношение“.

***

Вижте и това видео на ДВ: