"Не знаех как мирише смъртта": когато 71 бежанци се задушиха

На 27 август 2015 година 71 бежанци умират от задушаване в хладилен камион. Целта им е била да преминат с помощта на каналджии по Балканския маршрут и да достигнат западните страни от ЕС. "Тази ужасяваща новина разтърси всички ни" - така канцлерката Ангела Меркел реагира навремето на трагедията. Вестта я застига на срещата на върха на ЕС за Западните Балкани. Темата на срещата гласи: Как да се справим с предизвикателството, произлизащо от стотиците хиляди бежанци, които са се запътили на север? От Гърция те просто бяха пропускани в малката западнобалканска държава, която навремето все още се казваше Македония (днес: Северна Македония), уточнява германската обществена телевизия АРД в материал по повод 10-годишнината от трагедията. А от там продължаваха към Сърбия и се струпваха на сръбско-унгарската границия, защото Унгария беше започнала да издига гранична ограда, припомня АРД.

Това ли е накарало Меркел да приеме бежанците?

Именно там на границата чакат и каналджиите. Те натоварват онези 71 бежанци от Сирия, Афганистан, Иран и Ирак в хладилния камион и се отправят към Австрия. 

Само няколко дни по-късно Ангела Меркел решава заедно с тогавашния австрийски канцлер Вернер Файман да приемат струпалите се преди всичко в Унгария бежанци. Вероятно и "ужасяващата новина" е допринесла за решението на Меркел. Мнозина наричат това и до днес "отваряне на границите" - противно на фактите, посочва АРД. Защото в рамките на Шенген така или иначе към онзи момент от години вече няма затворени граници.

Хладилният камион с телата на задушилите си бежанци е открит от служител на австрийската магистрална служба ASFINAG - към онзи момент камионът с тегло 17,5 тона вече е стоял цял ден под горещото слънце на австрийската магистра A4 близо до Парндорф, малко след унгарската граница. "Не знаех как мирише смъртта", казва един от следователите, които изваждат телата на бежанците. "Това са спомени, които не могат да бъдат заличени."

59 мъже, 8 жени, 4 деца: сред загиналите са цели семейства. Установяването на идентичността им продължава месеци. Една от жертвите и до днес не е идентифицирана.  

Един от бежанците от Ирак казва на семейството си у дома: "Ако успеем да стигнем до Германия, ще ни струва 1600 евро, до Австрия – 1400 евро, ако ни хванат в Унгария, ще ни върнат парите." Няколко часа по-късно обаче този мъж е мъртъв. Издъхнал в мъки, задушен заедно с другите 70 души в хладилния камион за птиче месо, чиито врати са били херметично затворени. Това е записано в протоколите на полицията, съдържащи данни от подслушвания и открити гласови съобщения.

Трафикантите са знаели, че бежанците умират

Следствието е успяло да проследи точно пътя на "камиона на смъртта", казва шефът на специалния отдел на унгарската полиция за борба с нелегалната миграция. Бежанците са имали въздух само за три часа. Това е било достатъчно, за да стигнат до Будапеща по магистралата. Той предполага, че трафикантите са знаели, че хората вече не са живи, когато са преминавали границата с Австрия.

По-късно, по време на процеса в Унгария, става ясно: те са знаели много добре, но това не ги е вълнувало. Хладилният камион с бежанците е бил ескортиран от две коли на трафикантите. Унгарската полиция е подслушвала и записвала разговорите на бандата трафиканти, но е анализирала записите едва по-късно. В противен случай въпросните бежанци вероятно е можело да бъдат спасени.

От записите става ясно, че трафикантите се оплакват, че се чува "чукането" и "плачът" на затворените, дори при спиране на бензиностанцията. Един от тях дори казва: "Искам всички да умрат." 

Те умират някъде близо до Будапеща. Шофьорът обаче продължава пътя си с труповете, преминава границата с Австрия, паркира там камиона и бяга. В мотивите на присъдата по-късно се посочва, че трафикантите са били наясно, че хората в херметично затворения хладилен камион могат да се задушат и са знаели, че товарното пространство не може да се отвори отвътре.

Бандата трафиканти е заловена. А две години по-късно съдът в унгарския град Кечкемет призна за виновни афганистанския главатар и неговите трима български съучастници - шофьора на камиона, водача на ескортиращия ги автомобил и организатора на прехвърлянето. Българите бяха осъдени първоначално на 25 години, а по-късно – при обжалване – на доживотни присъди, трима от тях без право на освобождаване.

Бизнесът на престъпните банди трафиканти продължи и след смъртта на тези 71 бежаци. От Европол тогава обявиха, че само за 2015 година оборотът на трафикантите е бил между пет и шест милиарда евро.

***
Вижте и тази галерия от нашия архив: