На 20 км от фронта: какво ни разказаха хората от Добропиля

В малката зала, украсена с репродукции на картини с религиозни сюжети от Рембранд, Тициан и други, за неделната служба са дошли много хора - предимно възрастни. С известно закъснение в невзрачната църква влиза Владимир - мъж на средна възраст с бойния прякор Комфи. Той е командир на рота бойни дронове към 59-а отделна щурмова бригада на украинската армия. И понеже няма свободни места, изслушва проповедта прав. Тя завършва с пожелания за мир.

"Вярвам, че ще си върнем цяла Украйна. В противен случай няма да се примиря", казва Владимир след службата. Той е родом от идва от Харцизк – селище на изток от Донецк, окупирано от руснаците още през 2014 година. "Когато постъпих при щурмоваците си давах три месеца живот. Но ето, че сега стоя пред вас", усмихва се военният.

От някогашните почти 43 000 жители на община Добропиля днес са останали не повече от 35 000 души, като почти една трета от тях са мигранти. Добропиля е градче в западната част на Донецка област, фронтовата линия е вече само на двайсетина километра оттам.

"Църквата не е клуб, а болница"

"Молим се първо за победа, а после за мир", отбелязва пастор Игор, който преди това е работил като пожарникар. След началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, малкият миньорски град се превръща в център за разселени хора, а след падането на Авдеевка той вече е и на фронтовата линия. За военните църквата се превръща в място, където те могат да се изкъпят и да изперат дрехите си, преди отново да се върнат на бойните си позиции. А тъй като в Добропиля се доставя само промишлена (непитейна) вода - и то по график, църквата намира средства за сондаж и оборудване за филтриране на водата.

"Църквата не е клуб, а болница", казва пастор Игор. Той не храни големи надежда за мирни преговори. "Вече три години виждаме, че врагът не го желае. Но ние се молим. Докато военните не ни напускат, хората казват, че всичко е наред", продължава пасторът.

Според неговите наблюдения жителите на Добропиля са започнали да се евакуират след масирания обстрел на 7 март. Тогава руската армия атакува града с ракети, артилерия и дронове, загинаха 11 души, а 49 други бяха ранени.

"Избягали от Покровск, за да изгорят живи тук"

На мястото на обстрела се виждат разрушени жилищни сгради. В едно от изпепелените жилища някой е оставил две рози, прикрепени с черни панделки до рамките на две детски легла. Кварталът изглежда празен. Само от време на време хора изнасят парчета стъкла и това, което е останало от покъщнината им след бомбардировките.

Лариса, възрастна жена с гипсирана ръка, също е дошла да разчиства. Тя и съпругът ѝ били вкъщи, когато започнала бомбардировката. Взривната вълна ги съборила на пода, а Лариса се втурнала да мете изпочупените стъкла, за да могат да излязат от къщата. Дотичал спасител и я попитал: "Ти с всичкия ли си? Елате бързо, ще ви извадим през прозореца", спомня си Лариса.

Медицинска помощ тя получила чак на следващия ден, тъй като през нощта болницата била пълна с ранени хора. "Колко много хора умряха! Ето тук, в тази къща загина млада двойка, избягала от Покровск, за да изгорят живи тук", въздъхва Лариса.

"Взимайте, което сте завладели, само ни оставете на мира!"

Край пункт за раздаване на питейна вода питаме хората какво мислят за очакваното примирие. Повечето от тях се надяват на мир. "Защото много хора, които познавам, загинаха", обяснява Дария, млада жена от град Родинское, Покровски район. "Защото брат ми е в плен", казва видимо подпийнал мъж, седнал на близката пейка с клюмнала глава.

"Аз лично не вярвам, че Тръмп може да направи нещо", свива рамене пенсионерката Татяна. "Говори с Путин така, сякаш му е брат. Той трябва да е на страната на Украйна, но изглежда, че подкрепя интересите на Русия", казва възмутено възрастната жена. Според нея мирът ще бъде справедлив, ако Украйна не загуби територии. "И ако партньорите се погрижат да имаме с какво да се бием - да ни снабдят с оръжия и боеприпаси, за да може, ако Путин отново ни измами и нападне, да имаме с какво да се защитим", добавя Татяна.

"Тези земи никога не са му принадлежали", подкрепя го пенсионерът Алексей, който е избягал от Покровск. "Нека ни върнат това, което ни отнеха", казва Елена, млада жена с дете. Карина, преселничка от Мирноград край Покровск, е на друго мнение: "Трябва да прекратят обстрела. Да взимат каквото са завладели, само да оставят хората на мира", казва тя.

"Нали се биха за Донбас, как да им го оставим?"

"Разбира се, искам Донецка област да си остане изцяло украинска. Там съм родена. Но не всички желания се сбъдват", казва 17-годишната Александра, която работи в кафене в центъра на Добропиля. Тя планира да замине с приятеля си за друга държава веднага щом отворят границата. Две 13-годишни момичета пък искат да останат в Украйна, макар и не в Добропиля, където става все по-опасно.

На въпроса как се е променил животът в града след началото на мирните преговори, най-често чуваме отговора  "никак". Даже напротив - руснаците са засилили обстрела, уверяват местните хора. Един от тях е Александър, работил дълги години като миньор, междувременно пенсионер: "Тръмп и Зеленски могат да се споразумеят. Но с Путин никой не може да се договори", казва той.

"Цялото това безумие трябва да спре", казва друг възрастен мъж, докато покрай него преминава група военнослужещи. И добавя: "Колко от тях умряха, докато защитаваха Донбас. Как да им го оставим?"

Край една от къщите, пострадали от руските бомбардировки на 7 март, е намерен руски дрон. Двигателят му е бил демонтиран и предаден на украинските военни. "Ще се върне при руснаците", казва Александър с лека усмивка.

***

Вижте и това: