Един лорд седи на ъгъла на "Венелин” и "Левски”.
Не, не е ъгълът на кожения диван в ателието на Базил Холуърд и лордът не е лорд Хенри. Ъгълът на тротоара е. И е лорд Минчев.
На витрината зад него лъщят обещания за намаления, а точно над главата му се мъдри реклама на някаква скара, грил за здравословно хранене, като надписът "Ох, че мазно!" хитроумно е задраскан. Един вид - край на мазнотиите, мазната ера приключи.
Приключила ли е наистина? Лордът знае по-добре от нас – той е преживял няколко мазни епохи в тази тъй враждебна към лордовете София. Карал е трамвай 7 и знае, че накрая винаги има надежда, нали там е последната спирка. По телевизията казват, че е PR експерт, но той е бил и ще си остане експерт по оцеляване. Нямам съмнения, че лордът ще се оправи, но вече си мисля, че ние няма да се оправим.
Когато видиш неизвестен човек пиян на тротоара, си изправен пред избор. Би трябвало изборът да е същият и когато човекът е известен - или ще помогнеш, или ще подминеш. Но днес, благодарение на умните телефони и простите хора, вече има трети вариант - да отидеш и да снимаш падналия за лайкове, все едно е… изберете си животно за сравнение: пес на пътя, маймуна в зоопарк, мечка на синджир? Добиче на браздата?
Ох, че мазно.
Да работиш пошлост по собствено желание
Екранът на китайския ти телефон неусетно става Велика китайска стена, издигната между теб и проблема на човека до теб. Трябваше да е врата, а се оказа стена. И си дотолкова дистанциран от падналия, снимайки го, че за секунди редуцираш него до болно животно, а себе си до паразит, който смуче от страданието му. Докато някои от нас се чудят не можеше ли просто да подминеш, щом няма да помагаш, ти ни се чудиш на акъла - мигар се пропуска такъв вайръл момент? Как, неизбежно е да го запишеш и изтипосаш пред света, защото ти все пак си Неизбежния.
Ако има по-презрян жребий от това да си жълт репортер, то е да си самозван жълт репортер. Защото означава, че не обстоятелствата са те хвърлили в пошлостта, а ти сам си я избрал. Работиш пошлост по собствено желание. И какво да правиш, обикаляш и записваш, надявайки се да попаднеш на нещо гадно - някой с позната физиономия да е паднал, а́ дано, дай боже да се е напил и да не може да ходи. А ако не може и да говори, е редно да го питаш глупости. Така "създаваш съдържание", демек записваш се как кибичиш и тролиш.
Пасивното съзерцание никога не е било така пропито от пошлост, както днес - тъкмо заради това, че твърде самодоволно се записва, прекалено амбициозно се документира. Боне Крайненеца през 2025-а няма да се втурне да вдига главата на Сивушка, а ще качи лайвстрийм как реагира на нейното вайръл умиране. От устата на кравата ще капе пяна, хлътналите ѝ хълбоци ще тупат силно, а Боне ще следи какъв engagement прави поста му. Все пак е "създал съдържание". Please like, share and subscribe - неизбежно е някак. Можем да избързаме и да кажем, че се е превърнало в норма, но всъщност е по-лошо. Превърнало се е в инстинкт. И той вече измества други, базови инстинкти.
То хубаво всеки стана медия, но трябва ли да е винаги жълта?
И политиците ни, които инак се оплакват от медиите, не спират да се замерят едни други със записи. Аудиозаписи, видеозаписи, тайни записи, явни записи - постоянно някой някого записва и прави кариера от това, че говори за чужди разговори.
Нехаресването не е причина да се откажем от човещината
Самият Евгени Минчев направи кариера от това, че говори за чужди разговори, овладя до съвършенство изкуството да се пишеш по-присъствал някъде, отколкото наистина си присъствал, превърна едно периферно битие в център на събитието - винаги и навсякъде. Това изисква майсторлък, не е лесно всеки ден да дописваш митологията за себе си. Казвам го без ирония или поне така си мисля - защото хем е обективно вярно, хем винаги съм го иронизирал. Ние всички се подигравахме на титлата например - не толкова на самото ѝ купуване, колкото на мотивацията за покупката. Защо би направил това, защо ти е важно да се наречеш лорд?
Но чудно нещо - в тази софийска вечер на ъгъла на "Венелин" и "Левски", падналият на тротоара Евгени стана лорд наистина. За малко, но стана. В този кратък момент той беше лорд, защото Неизбежния го направи такъв. И всички, които пеят хорово в социалните мрежи, че "Така му се пада на Минчев!", също го правят лорд. Човечеството не бива да посяга на достойнството на човека. То е лична работа, не обществена. Единственото нещо, което може да сполети достойнството ти, е да го загубиш сам.
Вярно, лордът развали всичко още на следващия ден, като обяви, че било "инсценирано" (кое?), а на по-следващия се сравни с Исус Христос. Сърце не му даде да си каже това, което всички видяха - а той бе правият в ситуацията, макар и паднал. Има едно лекомислено отношение към истината, залегнало в публичния образ на Евгени Минчев, което не може да се тълкува еднозначно. Понякога то е игрово и лордът е в ролята на трикстер. Тогава е забавно, казваш си - той лъже и маже, не защото очаква да му повярваш, а за да направи животоописанието си по-интересно. Нека. Но понякога това отношение към истината преследва съвсем реални облаги и материални цели, дори политически цели... И вече прилича на цинизъм. Според мен лордът от време на време го съзнава и му става тъжно, но не иска да си личи. Така де, това са просто някакви мои предположения. Важното е, че несъгласието с Евгени Минчев и нехаресването на Евгени Минчев не са никакви причини колективно да се откажем от най-елементарната човещина.
Емпатията като "слабост" и "силните" срещу "добрите"
Какво стана с емпатията, къде клечи тя? Напоследък търпи поражение след поражение. Ще я хване ли Неизбежния на някое кьоше, та да я запише?
Малко по на север от "Венелин" и "Левски" е Ректоратът. Там умни хора биха спорили умно за тънките разлики и понятийните приплъзвания между думи като "емпатия", "съчувствие", "съпричастност" и "състрадание". Независимо коя дума си избираме, ще се наложи да признаем, че самата идея да съ-чувстваш, да съ-страдаваш някому е подложена на яростна атака днес. Изведнъж се пръкна консенсус, че тая работа е за слабаци. Силният не състрадава – стара идея, но прясна кавър версия. Илон Мъск, който е попрочел нещо от Гад Саад (всъщност надали, гледал го е в подкаст), който пък е попрочел нещо от Ницше, заговори за емпатията като за голямата слабост на западната цивилизация. Тръмпистите и путинистите, на които лорд Минчев е съмишленик, споделят същата теза особено шумно - най-вече за да ги помислят за част от отбора на "силните", да не вземе някой да ги сбърка с либералите слабаци. Либералите, от своя страна, пък изтрещяха съвсем и превърнаха емпатията в спорт - ако много се напънем, ще станем световни шампиони по емпатия! Не че ще помогнем наистина, не - но ще сме в перманентно състояние на загриженост и така ще покажем, че сме от отбора на "добрите". "Силните" срещу "добрите", това е дербито и всеки е длъжен да вика за някого.
Отличителният белег на нашата цивилизация
Понеже не ми се вика, а и сме в Страстната седмица, предпочитам да завърша с християнската гледна точка. Тя би трябвало да е неразривно свързана с емпатията, нали? Винаги е била, но през 2025-а американски пастори проповядват, че емпатията е зло и "трябва да се премахне от християнския речник", докато руските свещеници не си играят, ами направо освещават ядрени ракети. На този фон е любопитно какво религиозно образование ще получават българските деца. Ще им говорят ли против емпатията? Ще им спестят ли главното - най-високия пример за нея, отъждествяването с в с и ч к и страдащи, поемането на цялата световна вина? Когато се събудим за вестта, че Христос е умрял за нас и опитаме да обозрем колосалния мащаб на тази жертва (породена от Любов), тогава Възкресението става не само възможно, а несъмнено. Жестоката тайна на човешкото страдание се разгадава, освещава се от Христос, за да се превърне в радостна новина за целия човешки род.
Но после гледаш други новини… Идва най-богатият човек на планетата да ти говори, че емпатията е слабостта на Запада. И никой не му казва, че напротив, емпатията е градивото на Запада и отличителният белег на тази цивилизация.
Никой не му напомня, че на света съществуват болници тъкмо заради християнското състрадание, издигнато до обществен принцип.
Безмерна сила е заложена в тази "слабост", в способността да страдаш за друг. Целият смисъл на западната цивилизация стои зад едно защитно стъкло в базиликата "Свети Петър".
"Пиета" на Микеланджело казва всичко по темата без излишеството на словото (впрочем ето още една дума от същото семейство - пиета). Казва го през играта с пропорциите и мащаба - колко малко изглежда тялото на Христос в ръцете на Богородица! A това е тяло на зрял мъж.
Състраданието е въздигащо
Често в другите "пиети" го държат няколко души. Не изглежда и наранено, защото го виждаме не през нашите очи, а през тези на Дева Мария. Да се загледаме и в нейното лице - тук тя е младо момиче. Сякаш на възрастта на която е била, когато е родила Спасителя. Микеланджело ни казва, че в този момент на най-тежка, но чиста скръб сваленият от кръста Исус отново е нейното дете, а тя отново е младата му майка и има силата да го задържи.
Състраданието на майката винаги е въздигащо, а и състраданието въобще - то ни кара да виждаме нещата чисти без развалата на плътта. Пиета е тема, върху която много творци се упражняват - живописци, иконописци, най-вече скулптори - и никое изпълнение преди и след Микеланджело не може да се сравни с този шедьовър. Дори собствените му късни опити - той се връща към сюжета още два пъти през годините, но тази е единствената работа, която някога е подписал в живота си. "Микеланджело Буонароти, флорентинецът, направи това." Младият автор, който няма и 25 години по това време, се е подписал под смисъла на Европа. Създал е съдържание.
Но ето, че натискаш върху друг линк и някой ти говори за силните лидери и за Realpolitik. Жестикулира отривисто. Обяснява нещо за геополитическата шахматна дъска, нищо че бъкел не разбира ни от шах, ни от геополитика.
После натискаш още един линк. На ъгъла на "Венелин" и "Левски" идва Неизбежния. И той създава съдържание.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.