Лас Вегас: хиляди живеят в тунелите под града

Лас Вегас в САЩ e световноизвестен със своите казина и луксозни хотели, лъскави партита и шоу програми. Под повърхността обаче картината е съвсем различна: там, в канализацията, около 12 000 бездомници живеят в друга реалност – на тъмно и влажно, сред болести и наркозависимости.

„Тук долу, в тъмното, придвижването е възможно, само ако с едната си ръка се държите за стената", казва Робърт Бангарт от хуманитарната организация „Shine A Light".

Цели пет години Роб е бил бездомник и е живял в канализацията, преди да го вземат на работа в „Shine a Light", която помага на хората от тунелите под Лас Вегас.

"Като във филм на ужасите, но истински"

„Преди да попадна тук, страдах от шизофрения“, казва 47-годишната Фрийдъм. От пет години тя живее буквално под Лас Вегас. Разказва още, че не взима лекарствата си, защото те не ѝ помагали да се справи с болестта.

„Усещам се като в някакъв голям облак. Непрекъснато чувам гласове, които повтарят едно и също. Не мога да се кача горе и да свърша нещо."

Жената разказва още, че в началото е била изнасилвана най-малко веднъж в годината. Да си жена тук е тежко, допълва тя.

След това срещаме Джей, който живее в каналите под Лас Вегас от 9 или 10 години. Той е категоричен, че това е най-лошото време в живота му. „Като във филм на ужасите е, но истински. Тук наистина има призраци, демони. Същества от друг свят", казва той.

"Понякога дори се къпя"

В канализацията е задушно, мирише лошо – на боклуци, остатъци от храна, стари дрехи и немити хора. На едно място обаче картината се сменя: изведнъж се чува клокочеща вода, разнася се мирис на хлор.

„Най-вероятно тя идва фонтаните на хотел „Цезар“. Усеща се силен мирис на хлор. Аз се пера тук, а понякога дори използвам тази вода, за да се изкъпя", казва Фрийдъм. 

На по-малко от пет минути пеша се намира централата на „Shine a Light". Всички, които работят там, са минали през канализацията, където са живели различно време. 

„Когато бях бездомник, нямах никаква надежда, никаква. А когато нямаш надежда, нямаш и планове, не мислиш за бъдещето. И тъй като сме минали през всичко това, сега знаем какво да направим, за да помогнем на хората от тунелите. Най-вече става дума за това да им предадем нашия опит и как сме успели да се измъкнем оттам. И какво може да е, когато някой ги обича“, казва Робърт Бангарт.

От архива на ДВ: