Курт и Тун: съпрузите на 90, които от 50 години са заедно

Курт Шулце и Тун ван Ирзел споделят от 50 години не само живота си, но и жилището си в Дюселдорф, пълно със скулптури, вази и други изящни предмети - спомен от времето, в което Тун е работил като търговец на произведения на изкуството. Двамата мъже са много различни, но отлично се допълват, разказва изданието Rheinpegel. Толкова близки са, колкото могат да бъдат само хора, прекарали много години заедно.

"Чувствах се толкова малоценен"

Курт и Тун, които наближават 90-те, са живели във време, в което сексуалните отношения между мъже са били преследвани от закона. Съответният параграф в Наказателния кодекс на Германия е премахнат едва през 1994 година, като дотогава еднополовите отношения е трябвало да бъдат прикривани, а хомосексуалните са били подложени на дискриминация и отхвърляне от обществото. Дотогава нито Курт, нито Тун са можели да кажат "това е мъжът ми". "За щастие времената се промениха", отбелязват и двамата. "Много се радвам, че вече не ми се налага да наричам Тун мой приятел, а мога да казвам - това е мъжът ми", споделя Курт пред германската обществена медия WDR.

Курт е на 13 години, когато установява, че се интересува от мъже. Както и че това е забранено, че в обществото се възприема като срамен дефект. "Знаех, че трябва много да внимавам", казва той не без огорчение. "Чувствах се толкова малоценен - сякаш да си хомосексуален те прави непълноценен. Това ме нараняваше толкова много."

Курт завършва медицина и специализира гинекология - учи във Фрайбург, Майнц и Хамбург, а накрая и във Виена. По онова време хомосексуалността все още се преследва както в Австрия, така и в Германия. Заради контактите си Курт стига дори до арест - 35 дни в единична килия в Австрия. "Това време беше ужасно", спомня си той. Присъдата му е отменена едва десетилетия по-късно, а Курт получава обезщетение: 1500 евро за "петното" в съдебното досие.

Именно заради "простъпката" си не намира лесно работа, но в крайна сметка получава назначение в Дюселдорф - макар и не като гинеколог, а като очен лекар. "Наложи ми се да стана офталмолог", разказва Курт. Впоследствие той успява да се изкачи до поста главен лекар в Крефелд, но се натъква на много проблеми заради своята хомосексуалност. Така решава да отвори частен кабинет - и още от първия ден всичко потръгва отлично.

Той е например един от малкото очни лекари, оказвали помощ на мъже, болни от СПИН - заболяване, от което тогава мнозина ослепявали. Не разчитал толкова на заплащането - за него било по-важно да помага на хората. Благодари на Бога, че самият той не се е сблъскал с подобен проблем. И винаги и за всичко благодари на съпруга си Тун.

Курт и нидерландският бизнесмен Антониус, накратко Тун, се запознават в заведение недалеч от Дюселдорф. И само след година нидерландецът се преселва в Дюселдорф, където двамата заживяват заедно. Когато през есента на 2017 година Германия легализира еднополовите бракове, Курт е на 79 години. Но това не му пречи няколко месеца по-късно да сключи брак с Тун. Оттогава двамата са съпрузи и най-добри приятели. А през октомври искат да отпразнуват 50 съвместни години. Дали като млади са можели да си представят такъв живот? "Не", казва Курт, "но мечтаех и се надявах."

"Всеки човек заслужава щастие"

Излъченият по WDR документален филм за Курт и Тун предизвиква много коментари, изпълнени с най-добри чувства. Чудесно е, важно е да се разказват такива истории, хубаво е, когато има хепиенд, история като от приказка - пишат потребители в социалните мрежи.

Не липсват обаче и негативни мнения - като например, че медиите се занимавали с такива истории само заради кликовете и интереса на зрителите. Но както пише една потребителка: "За мен това е едно от най-нормалните неща на света. Еднополовата любов съществува точно толкова отдавна, колкото и любовта между мъжа и жената. Всеки човек заслужава щастие".

Друг потребител, значително по-млад от двамата герои във филма, споделя, че е изключително благодарен на тях и на техните съмишленици за борбата им за човешки права: "Това, че ние днес можем да берем плодовете от това, за което те са се борили, е неоценим подарък". Благодарност изказва и друг потребител: "Това поколение, поколението на Курт и Тун, проправи път на всички нас. И заради това днес е още по-важно да не отстъпваме и крачка назад".

Вижте и това видео: