Кръговрат на абсурдите с един човек, който обича България

"Ще ми липсваш, тате! Дано си добре и много, много съжалявам, че не можах да ти помогна и че трябва да прекараш последните си години далече от твоето семейство", така завършва емоционалният разказ на Асил Ал Фрейх, който в последните дни предизвика голям интерес в социалните мрежи.  

Жената разказва историята на своя баща - Ахмад Алкака, роден в Йордания, но прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в България. Ахмад завършва в страната, жени се, гради кариера и семейство в българската столица, а 45 години по-късно планира да се пенсионира и да прекара остатъка от живота си в неговия “любим град”, както нарича София ... докато не му се налага да поднови документа си за самоличност.  

“Ти какво правиш още тук?” 

Тази на пръв поглед рутинна задача обаче довела до абсурден резултат – българските власти започват процедура за отнемане на правото му на пребиваване в България.  

Всичко се развива мълниеносно. След като е информиран за процедурата, Ахмад получава само три дни, за да изпрати възражение. И до днес семейството не е сигурно какво я е предизвикало - дали фактът, че Ахмад е прекарал няколко години в Белгия, за да помага на другата си дъщеря, или че със съпругата му са се развели, преди повторно да сключат брак преди осем години.  

“Работя като социален работник в Германия. Тук срокът за възраженията е един месец и може дори да се удължи”, разказва Асил ал Фрейх. “В България имахме три дни - два от тях бяха събота и неделя.” Силно впечатление им прави и грубото отношение на служителите в Дирекция “Миграция”. “Там го посрещнаха с: “Ти какво правиш още тук, защо не си си заминал?”, разказва с възмущение дъщерята на мъжа. И макар да признава, че баща ѝ е допуснал грешки и е пропуснал срокове, а и за толкова години не е кандидатствал и за гражданство, тя не разбира с какво е заслужил подобно отношение.  

“Трябва да заминеш, иначе ще предприемем други мерки”, чува мъжът от служителите на МВР, когато отива да подаде своето възражение срещу започналата процедура. И през септември, когато изтича тримесечната виза, с която пребивава в България в този момент, той потегля към Аман. 

Изгубени в превода 

“Според мен е имало и недостатъчно предприети действия и от негова страна. Той е информиран, че стартира процедура за отнемане на правото на пребиваването му въз основа член 40, ал. 4 от Закона за чужденците заради отсъствие от страната над 6 години”, казва пред ДВ адвокат Диана Радославова от “Център за правна помощ - Глас в България". Но посочва: “В същата алинея има изключение по отношение на членове на семейството на български граждани, какъвто е той, и е имало основание за обжалване при последващо връчване на заповед за отнемане на пребиваването”. Липсата на адекватно съдействие в Дирекция “Миграция” обаче води до това Ахмад да не знае как да постъпи.

“Жената в поста си споменава за незаинтересовано и враждебно отношение на служителите, които не са дали насока на този човек”, констатира адвокатката, която помага на търсещи закрила, бежанци и мигранти в България. И посочва, че това не е изолиран случай. “Това е начин на функциониране на държавната ни администрация, може да го видим навсякъде. Но в Дирекция “Миграция” е особено вредно. Голяма част от хората, които ползват услугите там, идват от култури, където директната комуникация е изключително важна, много от тях не говорят и български.” 

Това не се отнася за Ахмад Алкака, защото той говори български и е запознат със системата тук, но мъжът все пак е бил принуден да напусне страната. “Страх ме беше да не ми бият черен печат и заминах”, разказва той. И до момента не е ясно докъде е стигнала процедурата, стартирана срещу него. От Дирекция “Миграция” не отговориха на въпросите на ДВ по случая. А адвокат Радославова не е озадачена от подхода на администрацията. “Политиката на държавата ни към чужденците и към миграцията като цяло е по-строга и рестриктивна, такава е и политиката на цяла Европа напоследък. Не умеем да се възползваме от възможностите и богатствата на миграцията, която е отговор за голяма част от демографските и икономически потребности на страната ни.” 

“Разбрах колко е красива България и избрах да съм там” 

“Не мога да се адаптирам. Всичко ми е чуждо. Най-хубавите години съм прекарал в България”, казва Ахмад в онлайн разговор от Аман. Макар в Йордания да има братя, той се чувства не на място. Освен това е принуден да разчита на братята и на дъщеря си финансово, макар да има годините и стажа за пенсия. “Подадох молба за пенсиониране в България, но ми казаха, че не може, защото нямам право на пребиваване. Не мога да взема пенсия, въпреки че имам възрастта за пенсиониране и съм плащал осигуровки през всичките години, в които съм работил”, споделя той.  

Сега мъжът се надява на дългосрочна виза, за да може да се прибере в България, да кандидатства наново за статут и да посети любимата си улица - булевард „Витоша“ в София. „Това е любимото ми място. Много обичах да ходя около НДК и да сядам там”, казва той. Германия, където живее дъщеря му, за него не е опция - първо, там не се чувства добре, и второ, самата Асил трудно може да обясни на германската администрация защо отказват на баща ѝ статут в България, където е живял десетилетия наред.  

“Прекарал съм по-голямата част от живота си в България. Български възпитаник съм. Създал съм семейство в България. Спомените ми са в България. Всичко ми е там. Остава ми някоя друга година живот и мисля, че е най-добре да прекарам това време в България”, казва Ахмад. Той си спомня как решил да се премести в България през 1970-те. Баща му е членувал в организация за българо-йорданска дружба. Младият мъж тогава разглеждал списания и снимки от страната. “Разбрах колко е красива България и избрах да съм там.” След това е приет да следва в София, където прекарва и по-голямата част от следващите 50 години.  

“Мислех, че като съм женен и имам дете в България, няма да ми се налага да взимам гражданство. Това ми беше грешката”, казва той днес. И се надява, че някой ден ще се успее да се върне - дори да е временно.

***

Вижте и това видео на ДВ: