Крадецът, който спасяваше хора в Аушвиц

Той не е офицер от благородно потекло като Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг, извършил атентат срещу Хитлер. Не е и крупен индустриалец като Оскар Шиндлер, спасил немалко евреи, наемайки ги във фабриката си като уж незаменима работна ръка. Ото Кюзел е бил осъждан крадец, успял да запази човешкото у себе си дори в ада на нацистките концентрационни лагери. Там той спасява стотици хора от сигурна смърт. В Аушвиц той е бил „затворник № 2".

В Германия Ото Кюзел е почти неизвестен, допреди писателят и журналист Себастиан Крист да разкаже неговата история в едноименната си книга („Затворник №2 от Аушвиц“).

Кой е Ото Кюзел?

Ото Кюзел е роден на 16 май 1909 г. в покрайнините на Берлин. На 14-годишна възраст прекъсва чиракуването си като електротехник, защото предпочитал да бъде сам шеф на себе си, вместо да изпълнява чужди нареждания. Започнал да обикаля от къща на къща и да продава връзки за обувки и плодове.

Но във Ваймарската република не е било лесно да се свързват двата края - особено след началото на световната икономическа криза през 1929 година. „По същество това е приличало повече на просия, отколкото на търговия. Затова и не е трябвало да се оставя да го хване полицията“, пише авторът на книгата. Но го хващат. Още като младеж Кюзел на няколко пъти е имал проблеми със закона – вероятно за кражби – и на няколко пъти се озовава в затвора. Кюзел никак не се вписва в представата на националсоциалистите за добрия „етнически германец“. Себастиан Крист го определя като човек с анархистичен уклон и силно чувство за справедливост. „Много безпогрешно той е разпознавал кога една група хора се поставя над останалите“, пише авторът на книгата „Затворник №2 от Аушвиц“.

Кюзел нямал добро мнение за нацистите, дошли на власт през 1933 година. Новата власт го поставя в категорията „професионален престъпник“, а всеки, който е лежал поне шест месеца в затвора за кражба, е можел да бъде изпратен в концентрационен лагер без съдебна заповед, съгласно тогавашния закон.

През 1937 г. тайната държавна полиция (Гестапо) хваща Ото Кюзел, след което той е изпратен най-напред в концентрационния лагер Заксенхаузен край Берлин. Идеалът на нацистите, включително на началника на полицията Хайнрих Химлер, е бил за „нация без престъпници“ и без „асоциални“, а хора като Кюзел е трябвало да бъдат затворени завинаги за „доброто на обществото“.

Затворник с ръководни функции

Въпреки това на Кюзел е отредена специална роля в концентрационния лагер. Той става затворник с ръководни функции – част от т.нар. Funktionshäftlinge (затворници с функция), наричани още „капо“ – такива, които са имали известна власт над останалите затворници.

За националсоциалистите „професионалните престъпници“ са били идеалните „капо“, защото - за разлика от политическите затворници, комунистите или социалдемократите – те не са изповядвали някаква идеология и не са били обвързани с някаква организация. Носели са отличителни знаци върху затворническите си униформи – малки зелени триъгълници. Тяхната задача била да разпределят трудовите наряди между останалите затворници. „Капо“ са били „малките колелца в машината за убийства на националсоциалистическите концентрационни лагери.  

Повечето затворници, издигнати до „капо“, изпълнявали привилегированата си роля в йерархията на лагерите, точно както са искали нацистите. Някои от тях дори сами се превръщали в мъчители на други концлагеристи, като например „затворник №1" Бруно Бродниевич. „Той беше звяр, наричаха го „черната смърт“ (Czarna śmierć)“, както свидетелства по-късно един оцелял от Аушвиц.

Тайна съпротива срещу една нехуманна система

Ото Кюзел обаче е различен. Той пристига в Аушвиц през май 1940 г., в новосъздадения лагер под ръководството на печално известния комендант Рудолф Хьос. През първите две години там са изпращани предимно поляци, които не са евреи, и Кюзел прави всичко възможно, за да им помага.

Основният орган за терор по времето на националсоциализма - СС бил насочен особено силно срещу полския елит, както Кюзел вече знаел от престоя си в Заксенхаузен. Затова той предупреждавал новите затворници да не се представят за висшисти или офицери, тъй като това щяло да е равносилно на смъртна присъда. Освен това Кюзел започнал да назначава физически слабите мъже на работа в кухнята, където те имали достъп до повече храна. Той дори научил малко полски език, за да мже да си контактува по-добре с тях, пише Себастиан Крист.

Полският се превърнал в негов „таен език“, защото нито есесовците, нито другите „капо“ го разбирали. Бившият концлагерист Болеслав Гжиб си спомня как веднъж Кюзел му казал на полски да запомни добре лицето на престъпника Герхард Палич. Бившият фермер Палич отговарял, наред с другото, за сутрешното строяване и преброяване на затворниците и за изпълнението на лагерните наказания. Той посрещал новопристигналите в концлагера с думите. „Забравете за жените, децата и семействата си. Ще умрете тук като кучета.“

Зрелищно бягство от Аушвиц

През декември 1942 г. Ото Кюзел е изправен пред избора да издаде ли един планиран опит за бягство или да се присъедини към бегълците. Избира второто: организира конска каруца за превоз на мебелите на един есесовец извън лагера. Извън лагера четиримата бегълци били укрити от бойци от съпротивата. Кюзел обаче бил предаден от ревност: влюбена в него жена го издала на Гестапо, след като го видяла с дъщерята на хората, у които той се укривал.  

Девет месеца след зрелищното си бягство Кюзел се озовал отново в Аушвиц - този път в блок 11, където са били осъдените на смърт. Всеки ден той чакал да бъде разстрелян, но изглежда съдбата имала други планове: комендантът на лагера Хьос бил отзован, а неговият наследник обявил амнистия за смъртниците.

С наближаването на съветските войски през 1944 г. Кюзел бил прехвърлен в концентрационния лагер Флосенбюрг в Бавария като принудителен работник. Така той успява да избегне смъртта. След войната Ото Кюзел остава в Бавария, където създава семейство. Като един от общо 211 оцелели от Аушвиц през 1964 г. той свидетелства в първия процес за Аушвиц във Франкфурт. Ото Кюзел почти никога не говорел за осемте години, прекарани в концентрационни лагери. Според автора на книгата „Затворник №2 от Аушвиц“ Кюзел вероятно се е срамувал от миналото си на крадец.

В Полша е герой

Кюзел продължава да поддържа контакт с бившите полски концлагеристи чак до края на живота си. В Полша той е смятан за герой и дори му е присъдено почетно гражданство.

***